Читать «Пиратът» онлайн - страница 122

— Извинете ме, но трябва да тръгвам — промълви тихо Кейт. — Имам да свърша доста неща, преди полета на Ханк за Рубинения остров. — Усмихна се едва-едва на Лети и приятеля й, след което се обърна и се запъти към вратата.

— За Бога! Чули това, полковник? — възкликна изумена Лети.

Доволна от ефекта, който бе произвела с последните си думи, Катрин дори не се поспря да чуе отговора на възрастния мъж, а излезе в градината и се отправи към стаята си. Десет минути по-късно бе вече разтворила върху леглото куфарите и пътническите си чанти. Понякога на една жена й се налага да поема рискове, каза си, докато вадеше една след друга дрехите си от гардероба. Ако не успееше, значи така е трябвало да се случи. В края на краищата, по-добре да знае истината още отсега, вместо да се залъгва с напразни надежди.

По обяд обаче вече й се наложи да приеме очевидния факт, че, явно Джаред ни най-малко не се канеше да идва да блъска по вратата й, молейки я да не заминава. Може би новината за решението й да напусне острова все още не бе достигнала до него, а може би просто това въобще не го вълнуваше.

Когато отиде да обядва, Кейт завари ресторанта почти препълнен с туристи от корабчето за екскурзии, които очевидно ужасно се забавляваха от престоя си на Аметистовия остров. По-късно, минавайки покрай магазинчето за сувенири, на младата жена отново й направи впечатление колко весели и щастливи бяха всички. Полковникът бе затрупан с поръчки на бара, а допълнително извадените маси на терасата бяха до една заети с оживено разговарящи посетители. Плажът бе препълнен с препичащи се на слънцето хора, а океанът гъмжеше от екипирани за подводно плуване ентусиасти. Във всички посоки профучаваха джипове, които се взимаха под наем към курорта и сега обслужваха с удвоено темпо зажаднелите за забележителности и островни сувенири туристи. Очевидно този ден собственикът на Кристалния залив имаше много по-важни неща за вършене от това да се тревожи дали една от посетителките му се кани да си заминава.

Кейт се нахрани спокойно и без да бърза, разговаряйки приятелски с келнерката и с останалия персонал. Джаред не се виждаше никъде. Когато по-късно влезе във фоайето на хотела, младата жена се усмихна приветливо в отговор на поздравите на Лани и Джим зад рецепцията, които останаха като ударени от гръм, напълно зашеметени от желанието й да плати сметката си за своя престой в хотела.

— Да не би да си тръгвате? И то днес?

— Да. Със следобедния полет до Рубинения остров — отвърна небрежно тя, докато се подписваше върху формуляра.

— Джаред нищо не ни е казал — промълви неловко Джим.

— Вероятно още не е разбрал. — Кейт се усмихна, подавайки листа хартия на симпатичния мъж зад бюрото. — Както виждам, днес явно е много зает.

— Така си е — съгласи се Джим, поглеждайки към Лани, която само безпомощно повдигна рамене. — Ще ни липсвате.

— О, да, наистина! И то много! — присъедини се Лани, а прекрасните й тъмни очи се изпълниха с тъга. — Животът тук стана толкова по-интересен и изпълнен с емоции, откакто пристигнахте! Едва ли нещата ще останат същите, след като си заминете!