Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 53

Чувствала се зле заради Илай, спомни си Дънкан. Беше описала мъртвата съпруга като студена и недружелюбна снобка, която дори не намерила време да посети възрастната баба на мъжа си. По едно време отклони разговора в посока на падането на Хестър Ландън, но Дънкан бързо я върна в релси.

Според бъбривата Хедър Ландън никога не беше страдал от липса на женска компания по време на летните си посещения и почивки в Уиски Бийч, поне не и в тийнейджърските си години и преди да навърши трийсет. Обичал да се забавлява, да пие бира в местните капанчета и да фучи наоколо с кабриолета си.

Никой според Хедър не бил очаквал от него да се задоми, преди да навърши трийсетте. А и после имало достатъчно слухове, които замрели, когато така и не им се родило дете.

Станало очевидно, че в рая има беда, когато Илай спрял да води жена си в Блъф Хаус, а после и самият той прекратил посещенията си. Никой не се изненадал, когато се разнесла мълвата за развод.

Самата тя още преди това си знаела, че оная ледена кучка, жена му, има любовни афери. Логично било. Не виняла Илай, че се бил ядосал и й се нахвърлил. Не, не го виняла. А ако наистина я е убил, което тя, естествено, не си позволявала да помисли дори за миг, била сигурна, че е било нещастен случай.

Дънкан не я запита как разбиването на женска глава отзад с няколко удара с маша се вписва в понятието за нещастен случай, тъй като и без това вече беше похарчил двеста и петдесет долара за различни джунджурии, само и само тя да продължи да приказва, но ако се изключеше забавната страна на думите й, Хедър всъщност така и не му даде нищо.

Стори му се интересно, че някои от местните все пак подозираха любимия син в убийство. А подозрението отваряше врати. Щеше да хлопа на тях, за да си заработи хонорара.

Засега смяташе да продължи и да приеме, че денят му е минал успешно. Или да си почине, като си вземе една бърза баня.

Точно се опитваше да раздвижи схванатия си задник, когато телефонът му звънна.

— Дънкан.

Щом чу гласа на клиента си, отново се размърда.

— В момента седя пред къщата на родителите му на Бийкън Хил. Тази сутрин дойде в Бостън. Ще ви изготвя доклад до…

Отново опита да се намести, когато клиентът му го прекъсна с порой въпроси.

— Да, точно така. Цял ден беше в Бостън, срещна се с адвоката си, подстрига се, купи цветя.

Клиентът му плащаше сметките, напомни си, но продължи да записва разговора в бележника си.

— Сестра му и семейството й влязоха вътре преди около половин час. Изглежда е семейно събиране и като гледам колко време мина, бих казал, че ще остане поне за вечеря. Не мисля, че ще има някакво движение повече, затова… Щом така искате. Мога да го направя.

Парите са си твои, каза си Дънкан и се подготви за дълга вечер.

— Ще ви се обадя, щом излезе.

Когато телефонът изщрака в ухото му, Дънкан поклати глава. Клиентите му плащаха сметките, помисли си отново и изяде още един морков.

Беше отсъствал едва няколко седмици, но се чувстваше като завърнал се у дома след дълго отсъствие. Цепениците пукаха и пламтяха в голямата каменна камина, пред която старото куче Сейди спеше завито на кравай. Всички седяха в гостната — наричаха я салон — сред познатата смесица от антики, семейни снимки, червени лилии в тънката ваза върху пианото. Можеха да си седят там, да си говорят и да пият вино всяка вечер, докато светът рухне.