Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 46

Все още в чистилището, но може би — може би — вече бе готов за измъкване.

Остави пари за Абра на бюрото си, слезе по стълбите и се отправи навън, съпровождан от музикалния фон, на който тя почистваше — компилация на Спрингстийн.

Качи се в колата и осъзна, че сяда зад волана за пръв път, откакто беше паркирал при идването си преди три седмици.

Реши, че усещането е приятно. Да поеме контрол, да предприеме действия. Включи радиото и изненадано се разсмя, когато Брус Спрингстийн го нападна и оттам.

Всъщност, все едно че пътуваше заедно с Абра. Потегли от Уиски Бийч.

Не забеляза колата, която го следваше.

Тъй като времето беше относително меко, Абра отвори вратите и прозорците, за да проветри. Оправи леглото на Илай, сложи чисти чаршафи, изтърси юргана. След кратък размисъл нагъна една хавлиена кърпа като риба. После порови в това, което наричаше своята торбичка с глупости за спешни случаи, и изнамери зелена пластмасова луличка, която да втъкне в устата й.

След като най-сетне спалнята отговаряше на стандартите й, а първото пране се въртеше в пералнята, обърна внимание на кабинета му.

Искаше й се да порови из бюрото, в случай че е оставил някакви бележки или податки към книгата си. Обаче сделката си беше сделка. Вместо това почисти, пусна прахосмукачката и зареди хладилника с бутилирана вода и „Маунтин Дю“. Записа поредното послание, което Хестър й бе издиктувала, и го залепи на една от бутилките. Изчетка кожения офис стол, отстъпи назад и обърна поглед към гледката, която се разкриваше оттам.

Определено си я биваше. Вятърът и слънцето бяха разтопили снега. Морето днес се стелеше в дълбока синева, крайбрежната растителност се полюшваше от бриза. Загледа се в рибарска лодка — наситеночервена върху синьото — която тромаво се носеше по вълните.

Дали Илай вече приемаше къщата като свой дом? Тази гледка, въздухът, звуците и уханията… Колко време й беше отнело на нея, за да се почувства у дома си в Уиски Бийч?

Не можеше точно да си спомни. Може би когато Морийн за пръв път почука на вратата й, понесла табла шоколадови сладкиши и бутилка вино. А може би когато за пръв път излезе на разходка край брега и се почувства с напълно освободено съзнание.

И тя като Илай беше избягала тук. Но беше имала избор, Уиски Бийч бе избран съвсем преднамерено.

Правилният избор, каза си.

Разсеяно прокара пръст през ребрата си отляво и през тънкия белег отгоре. Вече рядко мислеше за това, от което беше избягала.

Но Илай й припомни и може би това беше една от причините, поради които се чувстваше длъжна да му помогне.

Имаше и достатъчно други. Можеше да добави и още една — усмивката, която бе разцъфнала на лицето му, когато позна Морийн.

Постави си нова цел. Да даде на Илай Ландън повече поводи за усмивка.

Но точно сега трябваше да сложи бельото му в сушилнята.

Илай току-що беше седнал в чакалнята на Нийл Симпсън и едва бе успял да отклони предложението за кафе, вода или каквото друго си поиска от една от трите рецепционистки, когато самият Нийл дойде да го поздрави.