Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 48

Нийл отново отпи и кимна.

— Добре.

Илай се изправи и закрачи из кабинета.

— Трябва да го науча заради себе си. Тя ми беше съпруга. Няма значение дали сме спрели да се обичаме, дали въобще някога сме се обичали. Няма значение дали ме е мамила, нито пък че исках да сложа край на този брак и тя да излезе от живота ми. Все пак Линдзи ми беше жена и аз искам да разбера кой е влязъл в дома ни и я е убил.

— Можем отново да се обърнем към Карлсън.

Илай поклати глава.

— Не, той си изигра ролята. Искам нов човек, който да започне всичко отначало. Няма смисъл да се захващаме с Карлсън. Работата му беше да намери доказателства, които да създадат основания за съмнение. Имаме нужда от свежа кръв, от човек, който няма да търси доказателства, че аз не съм убиецът, а да намери извършителя.

Нийл бавно започна да драска в тефтерчето си.

— Да го открие, без да те елиминира автоматично?

— Именно. Когото и да наемем, трябва здраво да се заеме със задачата. Искам жена.

— Че кой не иска? — усмихна се адвокатът.

— През последните единайсет месеца аз например — глухо отвърна Илай.

— Нищо чудно, че изглеждаш ужасно.

— Мислех, че изглеждам по-добре?

— Така е, което само показва колко зле си бил. Та, значи, определено искаш жена детектив.

— Искам умна, опитна, отдадена жена детектив. Такава, с която приятелките на Линдзи ще са по-склонни да говорят, да й кажат това, което не са си позволили пред Карлсън. Съгласихме се със заключението на полицията, че или Линдзи е пуснала убиеца в къщата, или е имал ключ. Няма проникване с взлом, а след като е изключила алармата в четири и половина следобед, когато се е прибрала, следващото й изключване е било към шест и половина, когато влязох аз. Нападната е отзад, което означава, че е била обърната с гръб към убиеца. Не се е бояла от него. Нямало е борба или съпротива, не е имитиран грабеж. Познавала е убиеца си и не се страхувала от него. Съскайнд си има алиби, но ако не е бил единственият й любовник, а само последният?

— Тоя път вече го извървяхме — напомни Нийл.

— Ами значи ще тръгнем отново по него, но по-бавно. Ще се отклоняваме, ако видим обещаваща гледка. Полицията може да държи случая отворен и да продължават да ме следят. Все тая, Нийл. Не съм я убил аз, а те изразходваха всички възможности да докажат обратното. Няма да ги спирам, вече не. Въпросът е в това да разбера кой го направил, за да се освободя.

— Добре. Ще позвъня тук-там.

— Благодаря. И докато си говорим за полицията, да ти спомена за Кърби Дънкан.

— Вече се обадих тук-там по този повод. — Нийл се изправи, отиде до бюрото си и измъкна някаква папка. — Твоето копие. Той, общо взето, си има собствена фирма. Репутацията му е, че се движи по ръба, но без официално да го прекрачва. Осем години е бил ченге тук в Бостън и още има достатъчно контакти в полицията.

Докато Нийл говореше, Илай отвори папката и прочете доклада.

— Предполагах, че семейството на Линдзи го е наело, но ми се струва твърде обикновен за тях. — Намръщи се и затърси други възможности. — Бих предположил, че ще се обърнат към по-лъскава фирма, с повече технологии и по-добра репутация.