Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 44

— Да не би някой да те е наранявал?

— Да. И дълго време правех точно каквото и ти в момента. Просто се примирявах. Бори се, Илай. — Сложи ръце върху раменете му. — Без значение дали вярват или не, че си невинен, трябва да разберат, че не си им момчето за бой. И ти също трябва да го разбереш.

Импулсивно се надигна на пръсти и леко го целуна по устните.

— Иди да се обадиш на адвоката си — нареди му и тръгна към стълбите за плажа.

Отгоре, застанал на дългия скат, Кърби Дънкан снимаше през широкия си обектив.

Предполагаше, че става нещо между Ландън и стройната брюнетка. Това, разбира се, не означаваше нищо, но работата му бе да документира, да задава въпроси, да изкара Ландън от равновесие.

Когато хората са извадени от равновесие, допускат повече грешки.

6.

Когато Абра отиде в Блъф Хаус, за да почисти, посрещна я миризмата на кафе. Огледа кухнята — Илай я поддържаше чиста и спретната — и понеже той беше забравил, тя се зае да прави списък за покупки.

Когато Илай влезе, я завари изправена на табуретка да лъска кухненските шкафове.

— Добро утро — усмихна му се тя небрежно през рамо. — Отдавна ли си станал?

— Да. Исках да свърша малко работа. — Особено след като проклетият сън го беше събудил точно преди зазоряване. — Днес трябва да ида до Бостън.

— О?

— Имам среща с адвоката си.

— Браво. Закуси ли?

— Да, мамо.

Без да се обиди, Абра продължи с чистенето.

— Ще намериш ли време да се видиш със семейството си?

— Такъв е планът. Виж, не знам кога ще се върна. Може да стане така, че да остана за през нощта. Сигурно така ще стане.

— Няма проблеми. Можем да отложим масажа ти.

— Трябва да ти оставя пари. Колкото предния път ли?

— Да. Ако има някакво разминаване, ще се оправим следващата седмица. Понеже няма да работиш, ще мина набързо през кабинета ти. Обещавам да не пипам нищо на бюрото ти.

— Добре.

Остана на място и продължи да я гледа. Днес носеше обикновена черна тениска — твърде консервативно като за нея — плътен черен панталон и червени маратонки с високи подметки.

На ушите й се полюшваха верижки от малки червени топчета, той забеляза и малка купа с няколко сребърни пръстена върху кухненския плот. Предположи, че си ги е свалила, за да ги предпази от почистващия препарат.

— Онзи ден беше права — заяви.

— Обичам да става така. — Слезе от табуретката и се обърна. — За какво бях права този път?

— За това, че трябва да се боря. Бях се предал. Имах си причини, но не вършеха работа. Сега, така да се каже, трябва поне да се въоръжа.

— Това е добре. Никой не бива да се оставя да бъде тормозен и следен, а точно това прави семейството на Линдзи. Нищо няма да постигнат с този иск.

— Няма ли?

— Нямат никакви правни основания. Поне не и такива, които мога да видя, а съм гледала много адвокатски сериали.

Думите й го накараха да се засмее.

— Е, това ти дава основание да си потърсиш дипломата.

Удовлетворена от реакцията му, Абра кимна.