Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 45

— Да, бих могла да си изкарвам прехраната. Използвайки намереното тяло, се стремят към адхезионен процес3, без да си дават сметка, че ситуацията е in dubio pro reo4 и игнорират факта, че това не би могло да се приеме in curia5.

— Това е… безподобен аргумент.

— Но пък е валиден. Все едно. Вероятно си мислят, че ако си изиграят добре картите и те изкарат от релси, може и да открият ново доказателство срещу теб. Или в най-краен случай ще надделеят, като те заровят в документация, съдебни призовки и всякакви такива, докато не им предложиш финансово споразумение. Което според тях ще докаже вината ти. Скърбят и нападат жестоко.

— Май наистина можеш да си изкарваш прехраната.

— Харесвам „Добрата съпруга“!

— Кого?

— Това е адвокатски сериал. Наистина разкрива в дълбочина характера на персонажите, а е и секси. Все едно. Това, което имам предвид, е, че е добре, дето ще се срещаш с адвоката си, че предприемаш стъпки. Днес изглеждаш по-добре.

— По-добре от кога?

— Отколкото си изглеждаш по принцип. — Постави ръка на кръста си и наклони глава. — Трябва да си сложиш вратовръзка.

— Вратовръзка?

— Обикновено не мога да схвана смисъла в това мъж да носи примка на врата си, а вратовръзките са точно това. Обаче ти трябва да носиш. Ще те накара да се почувстваш по-силен, по-уверен. Ще бъдеш повече себе си. Пък и имаш цяла колекция на горния етаж.

— Нещо друго?

— Не си режи косата.

За пореден път успя да го обърка.

— Това пък защо?

— Харесвам косата ти. Не е много адвокатска, но пък е писателска. Може би съвсем леко оформяне, но само ако чувстваш, че е абсолютно необходимо. Мога да го направя и аз, но…

— Не, не можеш.

— Мога, и то много добре. Стига да не ми опетни адвокатския имидж.

— Да нося вратовръзка, но да си запазя косата.

— Точно така. И да вземеш цветя за Хестър. Сигурно вече можеш да намериш лалета, а те ще я накарат да си мисли за пролетта.

— Дали пък да не взема да си записвам?

Абра се усмихна и се приближи до плота.

— Не само изглеждаш по-добре, но се и чувстваш по-добре. Ставаш все по-дързък в отговорите си и при това не реагираш само по инстинкт. — Изтупа реверите на спортното му яке. — Отивай да си избереш вратовръзка. И карай внимателно. — Изправи се и го целуна по бузата.

— Коя си ти? Ама наистина.

— И дотам ще стигнем. Кажи „здрасти“ на вашите от мен.

— Добре. Ще те видя… когато приключа.

— А аз ще отложа масажа и ще отбележа новата дата в календара ти.

Заобиколи плота, изкачи се отново на стола и се върна към лъскането на шкафове.

Илай си избра вратовръзка. Не можеше да каже, че след като я сложи, стана по-силен и по-самоуверен, но тя го накара да се почувства — странно, наистина — по-завършен. Докато разсъждаваше над това, взе куфарчето си, сложи папките с документи в него, чисто нов бележник, подострени моливи, писалка и след известен размисъл, малко звукозаписно устройство.

Облече си хубаво сако и се погледна в огледалото.

— Кой си ти? — зачуди се.

Определено изглеждаше различно, не по начина, по който беше свикнал да се вижда. Вече не беше адвокат, но не беше и утвърден писател все още. Не беше виновен, но и невинността му не беше доказана.