Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 42

— Няма закон срещу задаването на въпроси. А и не се крият. Искат да съм наясно кой плаща за въпросите и отговорите.

— Кой? И не ми казвай, че не е моя работа — побърза да добави Абра, в случай че Илай се опита да я отреже. — Онзи тип дойде при мен и се опита да намекне, че отказвам да му сътруднича, защото с теб сме имали лични взаимоотношения. Тоест, да ти го преведа, спим заедно.

— Съжалявам.

— Не. — Още щом издърпа ръката си от нейната, тя отново я хвана. — Не трябва да съжаляваш. А дори да имахме лични взаимоотношения от вида, който той имаше предвид, това въобще не му влиза в работата. Възрастни хора сме, необвързани. И в това няма нищо грешно или неморално, нищо, което да ти пречи да си продължиш живота. С брака ти беше приключено още преди смъртта на съпругата ти. Защо да не можеш да живееш живот, който да включва връзка с мен или с която и да било друга?

Очите й, забеляза Илай, заблестяваха в зелено, щом се ядоса. Щом истински се ядоса.

— Имам чувството, че това те нервира повече от мен.

— Защо не си ядосан? — настоя тя. — Защо не си вбесен?

— Прекарах доста време в гняв. Въобще не ми помогна.

— Това е досадно и… и отмъстително. Какъв е смисълът да отмъщаваш, когато… — Внезапно я осени. — Това е семейството й, нали? Семейството на Линдзи. Не могат да го преглътнат.

— А ти би ли могла?

— О, я да спреш да бъдеш толкова разумен. — Тръгна към плискащите се вълни. — Мисля, че ако ми беше сестра, майка, дъщеря, щях да искам истината. — Обърна се и се изправи срещу него, докато той просто я наблюдаваше.

— И как ти се струва да наемеш някого да дойде тук и да задава въпроси, за да открие истината? Не че е кой знае колко логично. — При тези думи потръпна. — Не е и продуктивно, обаче те вярват, че аз съм я убил. За тях няма друг, който би могъл да го е извършил.

— Това е толкова ограничено. Не си бил единственият човек в живота й, а по времето, когато е умряла, дори не си бил и най-важният. Имала си е любовник, работела е почасово, имала е приятели, членувала е в разни комитети, имала си е семейство.

Спря се, като видя смръщения му поглед.

— Казах ти, че следих случая… и че слушах Хестър. Когато й беше трудно да разговаря с теб или с вашите, предпочиташе да говори с мен. Бях й достатъчно близка, без да съм част от семейството. Така че можеше да си позволи да споделя.

В първия миг Илай не каза нищо, а после кимна.

— Сигурно й е било от помощ, че има пред кого да се разтовари.

— Така беше. И знам, че Хестър въобще не харесваше жена ти. Ама никак. Опитала се, постарала се е да я накара да се чувства добре приета.

— Знам.

— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че Хестър не я харесваше, а е твърде невероятно тя да е била единственият човек на света, който не е можел да я понася. Като повечето хора и Линдзи си е имала врагове или поне познати, които не я харесват и изпитват злоба или дори по-тежки чувства към нея.