Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 33

Докато говореше, свали лентата около китката си и бързо върза косата си на опашка.

— Не мисля, че виновните си губят съня. Друго мое заключение — казах ти, че са няколко — ти не си глупак. Защо ще я убиваш същия ден, когато сте се изпокарали публично? Същия ден, когато си разбрал, че разполагаш със средства, с които да я опетниш при развода?

— Никой не е говорил за убийство първа степен. Бях бесен. Убийство от страст.

— Е, това е тъпо — отговори му тя, като вадеше масажното олио. — Бил си толкова страстен, че си влязъл в собствената си къща и си се приготвил да вземеш три неща, които неоспоримо са твоя собственост? Обвинението срещу теб не устоя, Илай, защото беше и все още е слабо. Доказано е кога си влязъл в къщата, защото си изключил алармата, знае се кога си се обадил на 911, знае се и кога си излязъл от кантората си. Така че си бил в къщата по-малко от двайсет минути. Но за толкова кратко време си се качил по стълбите, отишъл си при сейфа, взел си пръстена на прапрабаба си, слязъл си долу, свалил си от стената картината, която ти си купил, увил си я в хавлиени кърпи, убил си жена си в изблик на страст и после си се обадил на полицията. И всичко това — за по-малко от двайсет минути?

— Полицейската възстановка доказа, че е възможно.

— Но не и вероятно — възрази тя. — Виж, можем да си стоим тук и да дискутираме обвинението срещу теб, а може просто да ми повярваш, че не се боя, че би ме убил, защото не ти харесва как подпъхвам чаршафите ти под дюшека или как ти сгъвам чорапите.

— Нещата не са толкова прости, колкото ги изкара.

— Нещата са такива, каквито си ги направи човек, били те прости или сложни. Ще ида да се измия. Ти се събличай и лягай на дъската. По гръб.

В тоалетната Абра затвори очи и отдели цяла минута за йога дишане. Идеално разбираше, че й се нахвърля с идеята да я отблъсне, да я уплаши. Обаче успя само да я раздразни.

Ако искаше да прогони стреса, мрачните мисли и чувството на безсилие с масаж, не би могла да таи подобни чувства в себе си. И докато миеше ръцете си, продължи да прочиства съзнанието си.

Когато се върна, го завари на дъската под чаршафа целият вдървен. Нима не разбираше, че дори това усилва увереността й в неговата невинност? Беше сключил сделка и макар да беше ядосан, щеше да я спази.

Абра мълчаливо приглуши осветлението и настрои айпода си на релаксираща музика.

— Затвори очи — нареди му тихо тя — и си поеми дълбоко въздух. Вдишай… издишай. Отново — настоя, докато мажеше ръцете си с масло. — И пак.

Докато той изпълняваше, Абра притисна ръце в раменете му. Дори не докосваха дъската, забеляза. Толкова стегнат, толкова вдървен.

Удряше го, натискаше, месеше, след това плъзна ръце по врата му и започна лек лицев масаж.

Можеше да разпознае главоболието, щом го види. Ако успееше да го облекчи поне малко, Илай щеше да се успокои, преди да се захване с тежката работа.

Това въобще не беше първият му масаж. Някога, преди животът му да се сгромоляса, беше използвал масажистка на име Катрина, солидна мускулеста блондинка, чиито здрави масивни длани успяваха да се справят с напрежението, получено по време на работа, както и със спортните навяхвания.