Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 32
Нора Робъртс
— Друга среща ли имаш? Да не отиваш на танци? А, може би на горния етаж те очаква гола жена? Не? — отговори, преди да е успял да си отвори устата. — Значи, моментът си е съвсем подходящ.
С едно щракване на пръстите депресията премина в раздразнение.
— А какво ще кажеш за това? „Не“ означава „не“!
Думите му я накараха да изсумти.
— Това е чудесен довод и знам, че се натрапвам, дори прекалявам. Смятай го като спазено обещание към Хестър да ти помагам, пък и не мога да понасям някого — независимо дали е човек или животно — да го боли. Нека направим сделка.
И това, дявол да го вземе, му напомни за сделката с баба му, която беше сключил по-рано.
— Какви са условията?
— Дай ми четвърт час. Ако след петнайсет минути на дъската не се почувстваш по-добре, ще си я опаковам, ще я изнеса и няма да повдигна въпроса отново.
— Десет минути.
— Десет — съгласи се тя. — Къде искаш да я сложа? В спалнята ти има достатъчно място.
— И тук е добре — посочи към главния салон.
Оттук изглеждаше по-лесно да я изпъди от къщата.
— Става. Защо не запалиш огън, докато си подредя нещата? Харесва ми стаята да е топла.
И без това имаше намерение да запали огън, само че се беше разсеял и бе загубил представа за времето. Можеше да напали камината и да й даде десет минути, в замяна на което тя щеше да го остави на мира.
Обаче все още беше изнервен.
Коленичи пред камината, за да я разпали.
— Не те ли е страх да си тук? — запита внезапно. — Сама с мен?
Абра дръпна ципа на сака със сгъваемата масажна дъска.
— И защо да ме е страх?
— Много хора мислят, че съм убил жена си.
— Много хора вярват, че глобалното затопляне е някакъв майтап. Трябва да се съглася ли?
— Не ме познаваш. Не знаеш какво бих могъл да направя при определени обстоятелства.
В отговор тя нагласи дъската си и я покри. Движенията й бяха прецизни, практични… и неприпрени.
— Не знам какво можеш да направиш при определени обстоятелства, не знам, че не си убил жена си.
Спокойният тон на гласа й го вбеси.
— Защо? Понеже баба ми не вярва, че съм убиец, така ли?
— Това е една от причините. — Абра опъна вълненото покривало на дъската си и метна отгоре му чаршаф. — Хестър е умна жена със самочувствие и я е грижа за мен. Ако хранеше и най-малкото подозрение, щеше да ми каже да стоя далеч от теб. Но това е само едната причина. Имам си още няколко.
Докато приказваше, успя да подреди няколко свещи из стаята и да ги запали.
— Работя за баба ти и поддържам лични приятелски отношения с нея. Живея в Уиски Бийч, което е територия на Ландън. Така че съм вътре в нещата.
Дебнещият черен облак на депресията отново се завърна.
— Сигурен съм, че всички наоколо са вътре в нещата.
— Това е нормално и човешко. Точно както е човешко да не харесваш и да се възмущаваш, задето хората говорят за теб и си правят заключения, без да те познават. Аз съм си направила собствени заключения. Гледах те по телевизията, четох във вестниците, следих и в интернет. И това, което видях, беше шок и мъка. Не вина. И какво виждам сега? Стрес, гняв, безсилие. Но не и вина.