Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 35

„Пий вода. Аз съм в кухнята.“

Внимателно се огледа, докато си обуваше панталона, след това взе бутилката вода, която Абра беше оставила наблизо. Като си обличаше ризата, осъзна, че нищо не го боли. Нямаше главоболие, нито болезнени стягания в шията, онези внезапни бодежи, които го парализираха при опитите му да прави упражнения.

Стоеше и пиеше вода в стаята, в уюта от светлината на свещите, огъня в камината и музиката, и осъзна, че се чувства по начин, който едва разпозна.

Чувстваше се добре.

И глупав. Преднамерено я беше накарал да се чувства зле. А в отговор тя му помогна — въпреки него.

Изпълнен с разкаяние тръгна към кухнята.

Завари я да стои до печката в стая, изпълнена с аромат. Не знаеше какво разбърква на котлона, но събуди в него друго забравено чувство.

Истински глад.

Беше си избрала да слуша хард рок в кухнята, но съвсем тихичко. Това го накара да изпита вина и угризения. Никой не би трябвало да бъде насилван да слуша тихо добър хард рок.

— Абра.

Този път тя потрепна, което му вдъхна увереност. В края на краищата и Абра беше човек.

Тя се обърна, сви очи и вдигна пръст, преди да е успял да каже нещо. Приближи се и го огледа внимателно. Най-сетне се усмихна.

— Става. Изглеждаш по-добре. Отпочинал и успокоен.

— Чувствам се добре. Първо, искам да се извиня. Бях груб и свадлив.

— Тук и двамата сме съгласни. И инат?

— Може би. Добре де, допускам, че проявих и инат.

— Хубаво, картите са свалени. — Взе чаша вино и я вдигна. — Надявам се нямаш нищо против, че се почерпих.

— Не, разбира се. Освен това, благодаря ти. Когато казвам, че се чувствам добре… Не помня кога за последно бях така.

Погледът й омекна. Състраданието можеше да го накара отново да се напрегне, но разбирането беше друга работа.

— О, Илай. Животът наистина може да е гаден, нали? И трябва да си изпиеш останалата вода. За да се хидратираш и да изхвърлиш токсините. Утре може да почувстваш някакви болки. Наложи се да приложа доста сила. Искаш ли чаша вино?

— Да, наистина. Ще си взема.

— Просто седни — нареди му тя. — Отпусни се и бавно си изпий водата. Трябва да се запишеш на масаж два пъти седмично, докато не успеем напълно да победим този стрес. После може да намалим до веднъж в седмицата или дори през седмица.

— Трудно ми е да споря, след като съм наполовина разглобен.

— Добре. Ще запиша часовете в календара ти. Засега ще идвам при теб. Ще видим как ще потръгне.

Илай седна, отпи първата си глътка вино. Вкусът му беше като амброзия.

— Коя си ти?

— А, това е дълга история. Някой ден ще ти я разкажа, ако станем приятели.

— Изпра ми бельото и ме накара да легна гол на дъската ти. Това е доста приятелско.

— Това е работа.

— Продължаваш да ми готвиш. — Посочи с глава котлона. — Какво е това?

— Кое?

— Онова на печката.

— Онова на печката е здравословна супа — зеленчуци, боб, шунка. Леко я подлютих, защото не знам колко люто обичаш. А това… — Обърна се и отвори фурната. Нов аромат се процеди и подхрани растящия му апетит. — Руло „Стефани“.

— Направила си руло „Стефани“?