Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 251

— Може би сте права. — Илай протегна ръка, за да прегърне Абра, и почувства какъв щастливец е.

— Така че, да, отидох да се разправям с нея, да опитам да се разберем, дори да й се моля. Беше ядосана, много ядосана заради караницата си с вас, заради това, което сте й казали. И да ви кажа, май изглеждаше малко виновна. Но не достатъчно. Пусна ме да вляза, заведе ме в библиотеката, защото искаше да приключи, да се освободи, така че двамата с Джъстин да продължат. Нищо от това, което й казах, нямаше значение за нея. Приятелството ни не означаваше нищо, децата ми не означаваха нищо, нито бракът ми или болката, която двамата причиняваха. Умолявах я да не ми отнема съпруга, да не отнема бащата на децата ми, а тя ми каза да порасна. Ето така беше, така стана. Каза ми ужасни неща, жестоки думи, порочни, и ми обърна гръб. Отпрати ме с болката ми, все едно бях нищо.

След като помълча, Идън сгъна ръцете си на масата.

— Останалото ми се губи. Сякаш гледах някой друг, който грабва ръжена и замахва. Загубих си ума.

— Това може да свърши работа — спокойно каза Илай. — Стига адвокатът ви да е добър колкото вас.

— Той е много добър, но все пак не отидох в дома ви с намерението да я нараня, а да я моля. А щом дойдох на себе си, беше твърде късно, помислих за семейството си, за децата си и какво може да им струва това. Нямаше как да променя стореното в миг на лудост, можех единствено да опитам да защитя семейството си. Така че се прибрах. Съблякох дрехите, с които бях облечена, и ги нарязах. Натъпках парчетата в един сак, сложих тежести и го хвърлих в реката. След това се върнах у дома и започнах да приготвям вечерята. Когато Джъстин си дойде, беше в истерия и си дадох сметка, че можем да се защитим взаимно, както и би трябвало да бъде, че можем да опитаме да оставим всичко зад гърба си и да възстановим брака си. Усетих, че се нуждае от мен. Линдзи бе способна да го сломи. Всъщност беше го постигнала. И ми беше оставила мъж, когото не можех да закрепя, не можех да спася. Оставих го да си върви и направих каквото трябваше, за да защитя себе си.

— Но оставихте стореното от вас да разруши живота на Илай.

— Не можех да спра това, нито да го променя, макар да съжалявах искрено, че някой, който е бил предаден като мен, губи толкова много. Но в края на краищата, не аз разруших живота му. Направи го Линдзи. Тя разруши и моя живот, и този на Джъстин. Дори и мъртва, погуби всички ни. Сега децата ми ще бъдат ужасени.

Гласът й леко потрепери, но после отново се стегна.

— Дори когато адвокатът ми сключи сделка с прокурора, както съм убедена, че ще стане, те пак ще са ужасени. Вие си имате кой да ви уравновесява, имате бъдеще. А аз трябва да се разправям с две деца, които ще бъдат съсипани заради това, което баща им е сторил от егоистични подбуди, от това, което майка им е направила от отчаяние. Вие сте свободни, а аз, дори да не бъда наказана така, както смятате за редно, никога няма да съм свободна.