Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 249

Излезе и отиде при Абра. Тя седеше и го чакаше на пейката. Изправи се, когато ръцете му я обгърнаха и той притисна чело към нейното.

— Беше трудно — спокойно каза тя.

— По-трудно, отколкото си мислех.

— Разкажи ми.

— Ще го направя. Всичко. Да се прибираме, а? Нека се махнем оттук и да си отидем у дома.

— Илай. — Вини бързо излезе от стаята за разпит. — Изчакай малко.

Млъкна и огледа внимателно лицето му.

— Как си?

— Всъщност добре. Хубаво е, че нещата се изясниха. Вече мога да се надявам, че всичко ще приключи.

— Радвам се да го чуя. Корбет иска да ти кажа, че когато приключи със Съскайнд, ще се обади директно на Улф. Ще вземат Идън Съскайнд и ще говорят с нея. Корбет, ако искаш мнението ми, ще иде в Бостън да се включи.

— Да се оправят. Аз съм вън. Нищо от това вече не е част от живота ми. Благодаря ти за помощта, Вини.

— Вършех си работата, но някой път можеш да ме черпиш бира.

— Ще те черпя с колкото бира поискаш.

Абра пристъпи напред, хвана лицето на Вини и леко го целуна по устните.

— Той ще те черпи бира, но това е от мен.

— Май е по-добре от бира.

— Да се прибираме у дома — повтори Илай. — Вече е свършено.

Но не беше, не и за него. Все още не.

На следващата сутрин, с Абра до себе си, Илай седеше срещу Идън Съскайнд.

Макар и пребледняла, погледът й беше суров, а гласът — абсолютно спокоен.

— Оценявам, че дойдохте двамата в Бостън така. Знам, че представлява неудобство.

— Имате нещо да ми… да ни кажете — поправи се Илай.

— Да. Когато дойдохте в дома ми, видях, че между вас двамата има нещо силно. Винаги съм вярвала в това, във връзката и в обещанията, които идват от нея. Построих съзнателния си живот върху това убеждение само за да бъде разрушен. Затова пожелах да разговарям с вас двамата. Снощи говорих с полицията, в присъствието на адвоката си, разбира се.

— Разумно от ваша страна.

— Джъстин не го е направил, но той винаги е бил импулсивен, винаги е действал малко прибързано. Уравновесявах това, опитвах се да премислям нещата, да претеглям възможностите. Дълго време бяхме добър екип. Разбирате какво имам предвид за равновесието — обърна се към Абра.

— Да, разбирам.

— Знаех си, че ще разберете. Сега, когато Джъстин призна, и то толкова много. Сега, когато знам какво е направил, мога и ще продължа напред. Не мога да го защитя, не мога да го успокоя, да се надявам, че ще си върне разума и ще постави семейството ни на първо място. Това никога няма да стане. Позицията вярва, че е убил хладнокръвно човек.

— Да.

— И е причина за сериозното състояние на баба ви.

— Да.

— Това му е мания. Не е извинение, а просто факт. Преди около три години прачичо му почина и Джъстин намери писма и дневник, които свързваха семейството му с вашето и с онова съкровище.

— Информация за Виолета Ландън и Натаниъл Брум?

— Да. Не знам много, защото той започна да трупа всичко в себе си и да крие от мен. От онзи момент всичко започна да се променя — той продължи да се рови, да търси, да харчи много пари. Няма да ви отегчавам с проблемите на Джъстин в миналото, способността и нуждата му да обвинява другите за собствените си провали, грешки или недостатъци. Но ще споделя, че колкото повече научаваше за произхода си, толкова повече винеше вашето семейство за всичко, което е искал, но не е получил. И още нещо. Когато разбра, че всъщност познавам съпругата ви и понякога работя с нея, възприе това като знак. Кой знае? Може и така да е било.