Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 250

— Той я е преследвал.

— Да. Не знам до каква степен. Самоубеждаваше се, че я обича, защото беше ваша. Искаше онова, което е ваше, и го виждаше като свое право. Не знаех за имота в Уиски Бийч, за детектива и за проникванията му в къщата. В месеците преди смъртта на Линдзи знаех единствено, че съпругът ми се изплъзва, отдалечава се от мен и ме лъже. Мисля, че разбираме тези неща, нали така? — обърна се Идън към Абра.

— Да, вероятно е така.

— Опитах всичко и накрая спрях да се карам с него и се насилих просто да изчакам. И преди се бе вманиачавал и отдръпвал, но после отново улягаше.

Помълча, премести кичур от косата си зад ухото.

— Този път беше различно. Каза ми, че иска развод. Ей така, сякаш беше просто формалност. Вече не искаше нашия живот, повече не можеше да се прави, че ме обича. И отново няма да ви отегчавам, но той ме съсипа. Развика се, крещеше ужасни неща, каза ми, че е с Линдзи, че тя била духовната му половинка — такава изтъркана фраза — и че възнамеряват да останат заедно.

— Това трябва да е било ужасно болезнено — каза Абра, когато Идън замълча.

— Ужасно беше. Най-лошият миг в живота ми. Всичко, което обичах и в което вярвах, се изплъзваше между пръстите ми. Обяви, че трябва да кажем на децата през уикенда, за да имат достатъчно време да свикнат, а междувременно щял да спи в стаята за гости и сме щели да се държим цивилизовано пред хората. Заклевам се, че слушах как думите на Линдзи се леят от устата му, по нейния начин, с нейния глас. Разбирате ли ме? — обърна се Идън към Илай.

— Да, разбирам.

Тя изправи рамене и кимна.

— Сега, в отсъствието на адвоката ми и на полицията, ще ви кажа нещо, което чувствам, че заслужавате да чуете.

— Знам, че вие сте я убили.

— Не сте ли любопитен да разберете какво се случи онази вечер? Да разберете защо и как?

Преди Илай да отговори, Абра сложи ръка върху нейната.

— Аз съм любопитна. Искам да науча.

— Отново виждам уравновесяване. Вие искате да си тръгнете, защото сте гневен, а тя ще ви помогне да останете, защото знанието ще ви позволи най-сетне да затворите вратата зад всичко това.

— Отишли сте да се разправяте с нея — започна Абра.

— А вие не бихте ли го направили? Той ми се обади да ми каже, че е променил решението си и трябва да отложим разговора с децата за няколко дни. Линдзи била разстроена, защото се била скарала с вас, Илай, и имала нужда да се махне за малко. А той имал нужда да бъде с нея. Тя имала нужда, той имал нужда. Нищо за нуждите на семейството му. Мисля, че взаимно успяха да извадят на светло най-лошите си черти — тихо каза Идън. — Най-егоистичното в себе си.