Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 253

— Като си говорим за поддържане на интереса, искам да ти покажа нещо на третия етаж.

— В коридора? Да не си мислиш за пирата и девицата?

— Може би, но преди това има нещо друго.

— Знаеш, че е много жалко, дето не можем да отворим този етаж за голямото празненство през юли. Твърде сложно е и в момента е задръстено с доста неща, но се басирам, че можем да го направим разтърсващо.

— Може би някой ден.

— Винаги съм харесвала този ден.

— Забавно, защото осъзнах, че и аз го харесвам. Остана малко.

Отведе я в старите слугински помещения, където в купа се изстудяваше бутилка шампанско.

— Празнуваме ли?

— Силно се надявам да е така.

— Винаги съм обичала да празнувам. Тук имаш някакви планове. — Отиде до масата и ги огледа. — Илай! Започнал си да правиш планове за кабинета си. О, това е страхотно. Ще се получи невероятно. Добавяш външен вход към терасата? Идеята е великолепна. Ще можеш да влизаш и да излизаш ей оттам, да седиш и да съзерцаваш. Не си ми казал!

Обърна се към него.

— Това са само предварителни скици. Исках някои от тях да са завършени и да видя кое може да стане, преди да ти ги покажа.

— Е, предварителни или не, това си е добра причина да гръмнем шампанското.

— Не това е причината.

— Имаш и други?

— Да, още много. Виж, архитектът остави това място без име. Тук, където седим, банята там. Помолих го да ги нахвърли в общи линии и да го остави така.

— Още планове. — Абра се завъртя, а после пак. — Толкова много можеш да направиш с тези помещения.

— Не, всъщност не, но ти можеш.

— Мога ли?

— Можеш да си направиш студиото.

— Олеле… Илай, това е толкова мило от твоя страна, толкова сладко, обаче…

— Изслушай ме. Твоите клиенти… или курсисти… все едно, могат да влизат оттук, откъм терасата. На третия етаж е, обаче какво пък, ще се упражняват по стълбите. Ако ще организираш йога за възрастни или нещо такова, ето го и асансьора. А после и това пространство тук. Можеш да си направиш стая за масажи и за терапия. Аз ще работя тук, в северното крило, така че няма да ми пречиш. Питах баба какво мисли и тя каза, че е страхотно, така че имаш одобрението й да се захващаш за работа.

— Добре си го обмислил.

— Така е и всичко е за теб. За нас. За Блъф Хаус. За… ами… за някой ден. Какво мислиш?

— Илай.

Объркана, Абра тръгна из салона, за да го разгледа, просто да го разгледа.

— Предлагаш ми една от мечтите ми, но…

— Можеш да се реваншираш, като осъществиш една моя мечта.

Илай пъхна ръка в джоба си и извади пръстен.

— Не е този, който дадох на Линдзи. Не исках да ти давам онзи пръстен, така че попитах баба дали мога да взема друг. Стар е и й е особено любим. Можех да купя и нов, но исках да ти дам нещо, което е предавано от поколение на поколение. Символ. А ти много си падаш по символите.

— О, боже. О, боже мой. — Абра само стоеше и гледаше идеално оформения като квадрат изумруд.

— Не исках да ти подарявам диамант. Прекалено шаблонно е. А това ми напомня на теб. На очите ти.

— Илай. — Тя сложи ръка на сърцето си, за да се успокои. — Аз само… Не съм стигала дотук. Не съм мислила за това.