Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 209

— Преди си мислех, че имам нужда от това. Вече не.

— Уиски Бийч е добро място за един писател.

— Добро е за мен. — Илай положи ръка върху нейната. — Също както и ти.

Абра вдигна ръката му и докосна с нея бузата си.

— Никой не би се изразил по-добре.

Илай последва джипиеса, макар да мислеше, че може и сам да открие къщата. Познаваше района и всъщност имаше приятели… бивши приятели, които живееха тук.

Откри красивия дом във викториански стил с бледожълта фасада и еркери откъм страната с верандата, от която се виеха стълби.

На алеята беше паркирано беемве седан, а жена с шапка с бяла периферия поливаше саксиите с цветя на страничната веранда.

— Май си е вкъщи.

— Да. Да свършваме с това.

Паркираха зад колата. Жената остави лейката си и отиде до парапета.

— Здравейте. Мога ли да ви помогна?

— Вие ли сте госпожа Съскайнд?

— Точно така.

Илай отиде до стълбището.

— Питах се дали ще ми отделите няколко минути, за да поговорим. Аз съм Илай Ландън.

Жената отвори уста, но не отстъпи назад.

— Мисля, че ви познах.

Спокойните й кафяви очи се спряха на Абра.

— Това е Абра Уолш. Съзнавам, че ви се натрапваме неканени, госпожо Съскайнд.

В отговор тя въздъхна и очите й се изпълниха с тъга.

— Вашата съпруга, моят съпруг. Това би трябвало да е достатъчно да си говорим на малко име. Казвайте ми Идън. Влизайте.

— Благодаря.

— Миналата седмица тук идва една жена, детектив. А сега — вие. — Свали шапката си и прокара ръка през русата си опашка. — Не искате ли да оставите всичко зад гърба си?

— Да. Много. Но не мога. Не съм убил Линдзи.

— Не ми пука. Това звучи ужасно. Ужасно е, но не ми пука. Трябва да седнете. Ще донеса малко чай с лед.

— Да ви помогна? — предложи Абра.

— Не, няма нужда.

— Тогава дали ще мога да ползвам тоалетната? Идваме право от Уиски Бийч.

— О, вие имахте къща там, нали? — обърна се Идън към Илай, а после кимна на Абра. — Ще ви покажа.

Това му даде възможност да направи преценка. Привлекателна жена, хубава къща в богат квартал, с добре поддържани градини и просторна зелена морава.

Освен това към петнайсет години брак и две хубави деца.

Но Съскайнд беше махнал с ръка на това. Заради Линдзи ли? Или заради вманиачената си иманярска страст?

След няколко минути Идън и Абра се върнаха с поднос с кана и три високи чаши.

— Благодаря — започна Илай. — Знам, че това е болезнено за вас.

— Вие сигурно знаете. Ужасно е да разбереш, че човекът, на когото вярваш, човекът, с когото си изградил живота си, семейството си, те е предал, че те е лъгал. Човекът, когото си обичал, е предал любовта ти и те е направил на глупак.

Седна до кръглата маса от тиково дърво под сянката на голям син чадър. Подкани ги с жест да се присъединят към нея.

— А Линдзи — продължи Идън. — Мислех я за приятелка. Почти всеки ден се виждахме, често работех с нея, пиехме си заедно питиетата, говорехме си за мъжете си. А през цялото време е спяла с моя. Все едно ме прободоха в сърцето. Предполагам и за вас е било така.