Читать «Непрогледност» онлайн - страница 202

— Слава богу! Качвай се!

Лори се покатери от другата страна. Лу вече седеше зад волана.

— Щом потеглим, трябва да се измъкваме много бързо — прошепна той. — Страх ме е, че няма да се откъснем веднага и ще има стрелба. Какво ще кажеш да минеш отзад и да легнеш на пода?

— Хайде, карай! — отвърна Лори.

— Моля те, недей да спориш.

— Ти спориш! — отсече тя. — Тръгвай!

— Никой няма да тръгва! — заяви някой в тъмното.

Стреснати, двамата се огледаха. Около линейката стояха няколко безлики фигури с меки шапки. Отляво на Лу блесна силен фенер и лъчът премина по лицата им. Двамата примигаха.

— Слизайте! — заповяда същият глас. — И двамата!

Сломени, те слязоха от линейката. Силната светлина им пречеше да разгледат хората зад фенера. Изглежда, бяха трима.

— Обратно в канцеларията! — изкомандва гласът.

Помръкнали, Лори и Лу се затътриха обратно. Никой от двамата не продума. Не им се мислеше за яростта на Серино.

В канцеларията цареше хаос. Все още бе силно задимено. Някой бе помогнал на Серино да седне зад бюрото, но Анджело си седеше до стената. Изглеждаше замаян и от ъгълчетата на устата му пълзеше тънка струйка кръв. Бяха включили друга лампа, което позволяваше да се видят пораженията. Лори се изненада от размера на овъгляването. Старият лекарствен справочник не се шегуваше — щом пишеше, че етиленът е лесно възпламеним, значи наистина бе лесно възпламеним. Двамата с Лу бяха имали късмет да се отърват толкова леко.

Накараха ги да седнат на същите столове. Лори мярна овъглените останки на Тони и с гримаса извърна очи.

— Боли ме окото! — проплака Серино.

Лори притвори очи и се опита да не мисли какво я чака, задето е подпалила етилена.

— Помогнете ми! — извика Серино.

Лори отвори очи. Нещо не беше наред. Никой не мърдаше. Тримата, които ги докараха в канцеларията, не обръщаха внимание на Серино. Нито пък на другите.

— Какво става? — прошепна тя.

— Не знам — отвърна Лу. — Има нещо гнило.

Тя погледна към тримата. Изглеждаха безгрижни — един си чоплеше ноктите, друг си оправяше вратовръзката. И пръста не си бяха мръднали да помогнат на някого. Лори погледна на другата страна и видя гангстера, който бе дотичал в канцеларията след тяхното бягство. Той седеше на стол, бе подпрял главата си с ръце и гледаше в пода.

Отвън се чуха приближаващи се стъпки. По звука можеше да се съди, че единият от крачещите има налчета на токовете. Няколко фенера се движеха към тях. След минута пред изкъртената врата спря твърде елегантен мургав красавец, облечен в черен официален костюм на тънко райе и в кашмирено палто. Косата му бе зализана назад. Той се огледа и рече презрително:

— Божичко! Серино, как можа да я оплескаш така?

Лори го погледна.

Серино мълчеше и не помръдваше.

— Не мога да повярвам — каза Лу.

Лори се извъртя и видя удивлението върху лицето му.

— Какво става? — попита тя.

— Нали ти казах, че нещо не е наред.

— И какво?

— Това е Вини Доминик — обясни Лу.

— Кой е Вини Доминик?

Щом видя какво е останало от Тони, Вини поклати глава и се приближи.