Читать «Непрогледност» онлайн - страница 203
Робин Кук
— А, господин Солдано! Какво чудесно съвпадение, че сте тук! — С тези думи Вини извади радиотелефона от джоба си и го подаде на Лу. — Предполагам, желаете да се обадите на колегите си и да ги помолите да бъдат така добри да прескочат дотук. Убеден съм, че районният прокурор ще иска да поговори надълго и нашироко с Пол Серино.
Тримата мъже, които до пристигането на Вини Доминик се мотаеха, сега делово обикаляха стаята и събираха пищовите. Един от тях, взел револвера на Лу от Анджело, го донесе на Вини. Вини го подаде на лейтенанта.
Лу с недоверие гледаше радиотелефона в едната си ръка и револвера в другата.
— Не се притеснявай, Лу! Обади се! — подкрепи го Вини. — За съжаление имам други ангажименти и няма да дочакам идването на юнаците със сини униформи. Пък съм си срамежливичък и ще се смущавам от потоците благодарност, с които ще ме обсипят властите за гражданската ми доблест. Виждам, че си наясно какви ги е вършил господин Серино, затова няма да се разпростирам. Все пак, ако имаш нужда от някои уточнения, винаги можеш да ми се обадиш. Сигурен съм, знаеш как да ме намериш.
Вини се насочи към вратата и махна на хората си да го последват.
— Извикайте линейка за Анджело — обърна се той към Лу мимоходом. — Не ми хваща окото. А за това кучешко лайно — Вини погледна Тони — е достатъчна и катафалката, дето е отвън.
Лу подаде револвера на Лори и набра полицията, представи се и издиктува адреса. След това си прибра револвера.
— Кой е тоя тип Вини? — попита Лори.
— Главният съперник на Серино — обясни Лу. — Разбрал е какво е намислил Серино и го натопи, както сама видя, доста ефикасно. На всичкото отгоре ни използва за свидетели. — Чудесен начин да се отърве от конкуренцията.
— Значи Вини е знаел, че Серино стои зад убийствата със свръхдоза кокаин? — попита смаяна Лори.
— Какви ги говориш? Просто се е досетил, че Серино убива чакащите за присаждане на роговица, които са по-напред от него в списъка на Джордан Шефилд.
— Боже господи! — възкликна Лори.
— Какво има? — попита Лу. След тази нощ не бе готов да понесе още нещо.
— Още по-лошо е! Починалите от свръхдози наркотици всъщност са убити заради очите. Серино е наредил да се убиват хора, завещали очите си на Манхатънското хранилище за органи.
Лу погледна Серино.
— Той май е по-страшен тумор за обществото, отколкото си мислех. Значи е обхванал цялостно проблема — и откъм търсенето, и откъм предлагането, а?
Серино вдигна глава.
— Какво можех да направя? Да чакам като останалите? В моя бизнес съм за никъде без очи, всеки ден можеха да ме убият. Аз ли съм виновен, че в болниците няма достатъчно роговици?
Лори докосна Лу по рамото. Той се обърна и я погледна.
— Каква ирония — каза тя и поклати глава. — Помниш ли как спорехме кое е от по-голямо значение за обществото — твоите мафиотски убийства или моите смъртни случаи от свръхдози? А сега се оказва, че те са двете страни на един и същи медал!
— Нищо не можете да докажете! — изръмжа Серино.
— Ах, нима? — откликна Лори.
Епилог
