Читать «Непрогледност» онлайн - страница 200

Промъкна се по-наблизо и огледа канцеларията.

Най-важното, видя Лори. Тя седеше на стол с права облегалка. По челото й блестяха капчици пот. Той реши, че Лори засега е в безопасност, и предпазливо тръгна по обратния път. Трябваше да се обади по радиостанцията за подкрепление. При толкова много хора в канцеларията нямаше смисъл да се прави на герой и да нахлува вътре.

Влезе в колата и взе слушалката, но преди да каже нещо, в тила му опря студено желязо.

— Слизай! — изкомандва някой.

Лу бавно се обърна и видя изпитото лице на Анджело.

— Слизай!

Лейтенантът върна слушалката на място и слезе.

— Обърни се с лице към колата!

Анджело бързо го претърси и прибра револвера му, след което каза:

— Добре, давай към канцеларията. Може пък и на теб да ти се ходи на морско пътешествие.

— Не разбирам за какво говорите — заяви Лори. Трепереше от ужас, че може пак да я напъхат в ковчега, оставен до стената.

— Вижте — каза Травино, — и аз съм лекар, така че говорим на един и същи език. Искаме да знаем как стигнахте до истината. Как се сетихте, че тези случаи на свръхдоза не са обикновени?

— Сигурно ме бъркате с някого — рече Лори.

Тя се опита да събере мислите си, объркани от страха. Очевидно все още я държаха жива, защото много им се искаше да научат как е разкрила убийствата. Значи не трябваше да им казва.

— Дайте я на мен! — примоли се Тони.

— Ако не отговаряш на доктора, ще трябва да оставя Тони да действа както намери за добре — предупреди Пол.

В този момент вратата се отвори и Лу Солдано бе наблъскан в канцеларията. Анджело го последва с пистолет в ръка.

— Водя ви дружина! — обяви той.

— Кой е? — попита Пол. Превръзката все още закриваше оперираното му око.

— Лу Солдано — отговори Анджело. — Канеше се да се обади по станцията.

— Лу! — откликна Серино. — Какво правиш тук?

— Държа те под око — отвърна той и се обърна към Лори: — Добре ли си?

Тя поклати глава и рече през сълзи:

— Както виждаш…

Анджело тръсна един стол до Лори и излая:

— Сядай!

Лу седна, без да откъсва очи от Лори.

— Наред ли си?

— Травино — гневно каза Пол, — взе да става прекалено сложно! Да ти се не видят умните идеи! Анджело, провери дали Солдано е бил сам! И разкарайте колата му! За да сме спокойни, нека приемем, че е имал възможност да се обади, преди да го спипаме!

Анджело щракна с пръсти и неколцина гангстери, дошли заедно с Пол, моментално излязоха.

— Да се погрижа ли за ченгето? — попита Тони.

Пол махна с ръка.

— След като е дошъл дотук, значи знае повече, отколкото трябва. Следователно и той отива на пътешествие. Ще го разпитаме заедно с момичето, само че сега трябва да ги качим на „Монтегю Бей“, и то без да ги види екипажът. Предложения?

— Идеята не е лоша — одобри Серино. — Тони, действай!

При възможността да блесне лично пред Серино Тони се развихри. Извади две найлонови торби, ловко наду първата с флакона, завърза я и се зае с втората. Първата бавно отплава към тавана.

Един от гангстерите се върна и докладва, че наоколо е чисто и колата е разкарана.