Читать «Непрогледност» онлайн - страница 196

— Помогнете ми! — запъхтяно извика тя.

Санитарят изглеждаше объркан от внезапната й поява.

— Двама души ме преследват! — изкрещя Лори.

Изтича до мивката и измъкна голям хирургически нож. Не беше кой знае каква защита срещу пистолет, но нямаше друго.

Санитарят явно я мислеше за луда, но преди тя да е казала още нещо, вратата се отвори с трясък и Анджело нахлу с изваден пистолет.

— Край на тичането! — обяви той настървено между две глътки въздух.

Тони дотича по петите му с чантата, флакона и торбата в едната ръка и с пистолета в другата.

— Какво става тук? — попита санитарят, хванал с две ръце четката с дълга дръжка.

Тони мигновено вдигна пистолета си и го простреля в главата. Той се строполи на пода, а Тони се запъти да провери резултата.

— Трябва ни момичето! — изкрещя Анджело. — Газ!

Тони отново наду торбата и се приближи към Лори.

Ужасена от смъртта на санитаря, тя бе неспособна да се съпротивлява. Хирургическият нож се изплъзна от пръстите й и издрънча на пода. Тони нахлузи торбата на главата й изотзад, тя направи слаб опит да я смъкне, но вече бе вдишала два-три пъти от сладникавия газ и ръцете не й се подчиняваха. Краката й се подкосиха и Лори се свлече в безсъзнание.

— Бягай да донесеш един ковчег! — нареди Анджело. — Бързо!

След малко Тони се върна с ковчега, чук и пирони. Двамата я хванаха за главата и краката и я наместиха вътре, после свалиха торбата от главата й. Тони постави капака и се приготви да го закове, но Анджело реши, че първо трябва да се пусне още газ вътре. Тони пъхна флакона в ковчега и веднага усети миризмата на излизащия газ, затова измъкна флакона и затвори капака.

— Повече не може — обясни той.

— Да се надяваме, че ще я държи — каза Анджело и посочи към количките до стената. — Докарай една!

Докато Тони буташе количката, Анджело закова капака, после наместиха ковчега на количката. Тони постави газовия флакон и торбата обратно в чантата, а самата чанта сложи върху ковчега. Двамата избутаха количката от залата и почти на бегом минаха покрай канцеларията и стаята на охраната. Когато излязоха на рампата, Тони остана да пази количката, а Анджело се зае с паркираните линейки. Ключовете на първата, която провери, висяха на таблото. Пъргаво натовариха ковчега отзад и Анджело подаде ключовете на Тони с думите:

— Карай направо към кея, там ще се чакаме.

Тони се покатери в кабината и запали.

— Давай, давай! — викна Анджело и с енергични жестове го насочи как да излезе на Тридесета улица. Отново му се счуха гласове откъм моргата. — Карай — каза Анджело и хлопна веднага вратата на линейката.

После я изпрати с поглед, докато зави по Първо авеню. Изтича до колата си и я последва.

Обади се на Серино от колата.

— Стоката е при нас — съобщи той в слушалката.

— Чудесно — отвърна Серино. — Докарайте я на кея. Аз ще взема Травино. Чакаме ви.

— Не стана чисто — рече Анджело. — Длъжен съм да ти го кажа.

— Няма значение, щом сте я пипнали. А и тъкмо навреме. „Монтегю Бей“ ще отплава утре сутринта, така че малката ни докторка ще се поразходи.