Читать «Непрогледност» онлайн - страница 197
Робин Кук
16
Лу спря пред рампата на моргата, после върна назад и паркира отстрани. Отпред имаше само една линейка, така че можеше да спре и пред входа, но не искаше да пречи на втората, която обикновено беше там и сигурно скоро щеше да се върне.
Сложи полицейската си картичка под предното стъкло и слезе. При спомена как се е държал с Лори по телефона му идеше сам да се ритне. Време беше да се научи да не прекалява! Нейната защита на Джордан си беше естествена реакция срещу нападките му. Явно този път наистина я беше ядосал, затова не се учуди, когато се опита да й позвъни и тя не вдигна телефона. Все пак се надяваше, че Лори ще му се обади, но това не се случи и след половин час той реши да отиде до Службата по съдебна медицина и да изглади нещата. Дано само не си е тръгнала!
Мина покрай стаята на охраната, хвърли поглед през стъклото и с леко учудване забеляза, че вътре няма никой, но веднага реши, че пазачът е тръгнал на обиколка. Канцеларията на моргата също се оказа празна. Той се почеса по главата. Няма жив човек, помисли си насмешливо и погледна часовника си. Не беше чак толкова късно, а и тази Служба май работеше денонощно. Нали непрекъснато умират хора! Той сви рамене и се запъти към асансьора.
По всичко личеше, че на етажа на Лори няма никой. Вратата на кабинета й беше заключена и вътре бе тъмно. Дали все още бе в сградата? Лу се сети, че е споменала за някакви лабораторни резултати. Може би щеше да я намери в лабораторията, но къде ли бе тя? Слезе напосоки един етаж по-надолу и видя светлина в края на коридора. Надникна през отворената врата и съгледа млад мъж в бяла престилка, наведен над някакъв голям уред.
— Прощавайте…
Питър вдигна глава.
— Търся Лори Монтгомъри.
— Всички нея търсят — каза Питър. — Не знам къде е. Преди половин час слезе в моргата да огледа един труп в големия хладилник.
— И други ли я търсиха?
— Ами да, двама, дето не съм ги виждал преди.
Лу благодари и забърза към асансьора. Новината, че двама непознати са търсили Лори, никак не го зарадва, особено след посещението на съмнителните цивилни полицаи в апартамента й.
Асансьорът спря в моргата. Наистина нямаше жива душа, ако не се смяташе лаборантът. С нарастваща тревога Лу забърза към големия хладилник. Открехнатата врата засили безпокойството му. Той я дръпна с лошо предчувствие, но това, което видя вътре, надмина очакванията му. Две от количките бяха преобърнати, няколко от платната, с които завиваха телата, бяха смъкнати, труповете се валяха в безпорядък по пода. Уж Лу бе присъствал на няколко аутопсии, но това явно не го беше калило, защото му се повдигна. Каквото и да се беше случило с Лори, това осеяно с трупове бойно поле не бе добър знак.
Сред безпорядъка Лу зърна дамска чантичка. Отвори я с надеждата да намери някакъв документ за самоличност и първото, на което попадна, бе шофьорската книжка на Лори. Безпокойството му се превърна в страх — напълно основателен, ако версията му за професионалните убийства се потвърдеше. Той изскочи от хладилника и трескаво се огледа. Все трябваше да има някой в моргата! Видя светлината, идваща от централната зала за аутопсии, изтича и надзърна вътре, но и там нямаше никой.
