Читать «Непрогледност» онлайн - страница 194

— Благодаря — каза Анджело.

— Няма защо — отвърна Питър.

Анджело стисна Тони за лакътя, бързо го изведе в коридора и жлъчно отбеляза:

— Много любезно от твоя страна, че не го застреля! А сега — обратно!

Двамата заслизаха надолу.

След като не откри Брус в канцеларията и в залата за аутопсии, Лори реши сама да потърси тялото на Хабърлин. Брус явно бе отишъл да почива. Тя си сложи гумени ръкавици, с усилие отвори тежката врата на големия хладилник, влезе и светна лампата.

От предишния път, когато бе идвала да търси тялото на Джулия Майърхолц, не се бе променило нищо. Повечето трупове по дървените стелажи си бяха същите. Имаше няколко нови, още на колички. Тя започна да проверява самоличността им по привързаните картончета, като се движеше от вратата навътре и избутваше проверените колички зад себе си. След като, разтреперана от студ, провери десетина колички, откри картончето с надпис „Стефани Хабърлин“ чак в дъното на хладилника. Покри краката на трупа и извъртя количката, за да отвие главата. От гледката потръпна. Не можеше да възприеме смъртта на млад човек и едва ли щеше да привикне, независимо от стажа си в Службата по съдебна медицина. С непривична неувереност се пресегна и докосна с пръсти клепачите на Стефани.

Поколеба се за миг, не знаеше дали иска подозренията й да се потвърдят, или да се опровергаят, после пое дълбоко дъх и вдигна клепачите.

Отново потръпна. Краката й се подкосиха. Подозренията й се бяха оправдали. Беше права, вече и дума не можеше да става за съвпадение. Очите на мъртвата липсваха!

— Негодник такъв! — изрече Лори.

Зъбите й тракаха. Що за човек бе измислил това чудовищно престъпление!

Вратата рязко изщрака и я откъсна от мислите й. Тя се обърна и с изненада видя вместо Брус двама непознати, единият от които носеше старомодна докторска чанта.

— Доктор Монтгомъри? — попита по-високият.

— Аз съм — отвърна Лори, изтръпнала от мисълта, че тези двамата са същите, които я търсиха в апартамента.

— Трябва да отидем в центъра на града и да поговорим — заяви Анджело. — Последвайте ме, ако обичате!

— Кои сте вие? — разтреперана, попита тя.

— Няма значение — съобщи по-ниският и започна да разбутва количките със свободната ръка, проправяйки си път към нея.

Високият го последва.

— Какво искате от мен? — Ужасът й се засилваше.

— Само да поговорим — отвърна Тони.

Лори беше в капан. Нямаше къде да бяга, навсякъде й се изпречваха колички с трупове. Тони разблъскваше последните колички помежду им.

Тя пусна чантичката си на пода и от отчаяние сграбчи ръчките на количката с тялото на Стефани Хабърлин, после изпищя за кураж и засили количката към изненадания Тони. Първоначално той прецени, че ще устои, после се опита да се отмести от пътя на набралата скорост количка, но не успя. Количката се вряза в него и го събори. От удара трупът се преобърна и една студена мъртва ръка обви врата на Тони. Без да му дава възможност да се опомни, Лори засили втора количка върху му, а третата насочи срещу Анджело и го повали.