Читать «Непрогледност» онлайн - страница 193

— Лошо — въздъхна Анджело. — Да си виждал д-р Лори Монтгомъри?

— Преди пет минути говорих с нея — отвърна Брус.

— А да ни кажеш къде отиде?

— Качи се в токсикологичната лаборатория — отговори Брус. Тия двамата се държаха малко странно, даже подозрително.

— А къде е тая токсикологична лаборатория? — попита Анджело.

— На четвъртия етаж — отвърна Брус, мъчейки се да си спомни дали двамата са идвали друг път да превозват труп.

— Благодарим — каза Анджело, обърна се и махна с ръка на Тони да го последва.

— Чакай, забранено е да се качвате горе! — извика Брус. — От кое погребално бюро сте?

— „Сполето“ — отговори Анджело.

— Аз чакам от друго. Трябва да звънна един телефон. Как се казвате?

— Слушай, не сме лоши хора — рече Анджело. — Просто искаме да поговорим с Лори Монтгомъри.

Брус отстъпи крачка назад и ги изгледа.

— Май трябва да извикам охраната.

Тони вдигна пистолета. Брус замръзна, втренчил очи в дулото. Преди Анджело да е казал нещо, Тони натисна спусъка. Куршумът улучи Брус в челото, той се олюля и рухна на пода.

— Келеш! — изръмжа Анджело. — Да не мислиш да опукаш всички наред?

— Искаше да вика охраната — оправда се Тони.

— И какво от това? Нали се погрижи за пазача? Научи се да се сдържаш!

— Добре де, попрекалих. Важното е, че пиленцето още е тук и дори знаем къде да го намерим.

— Само че първо трябва да скрием този тук. Я си представи, че мине някой — каза Анджело и се озърна. Погледът му попадна на хладилните камери. — Ще го набутаме в някой хладилник.

Двамата се разбързаха, търсейки празна камера. Зад всяка вратичка ги чакаше гледката на чифт боси стъпала с кафяво картонче, увиснало на връв от големия пръст.

— Ей, че гадно! — рече Анджело.

— Намерих празен — съобщи Тони и издърпа количката.

Те се върнаха при неподвижния Брус, но Тони откри, че той е още жив и хрипливо диша.

— Да му пусна още един? — попита младокът.

— Не! — отряза Анджело. — Стига си гърмял! Тоя не може да вдигне шум в хладилника.

Двамата замъкнаха Брус до хладилника и с общи усилия го проснаха на количката. Тони я набута в камерата и захлопна вратата с думите:

— Приятни сънища!

— А сега си прибери проклетия пищов! — изкомандва Анджело.

— Добре — съгласи се Тони и пъхна беретата в кобура под мишницата си. Удължен от заглушителя, пистолетът стигаше до ревера му.

— Отиваме на четвъртия етаж — нервно разпореди Анджело. — Работата не върви добре и ще трябва да се измъкваме. Ако някой се натъкне на труповете, дето ги ръсиш след себе си, ще стане лудница.

Тони подбра докторската чанта и забърза да настигне Анджело, който бе тръгнал по стълбите, опасявайки се от още някоя случайна среща в асансьора. На четвъртия етаж видяха, че свети само една стая, решиха, че това е търсената лаборатория, и се запътиха право към нея. Предпазливо се промъкнаха вътре и завариха Питър да почиства някакъв уред.

— Извинете — обади се Анджело, — търсим д-р Лори Монтгомъри.

Питър се обърна.

— Изпуснали сте я. Ей сега слезе долу да огледа някакъв труп в големия хладилник.