Читать «Непрогледност» онлайн - страница 11

Докато пътуваше нагоре към кабинета си на петия етаж, си мислеше какво ли означава това ранно присъствие на Бингам не само в кабинета, но и в залата за аутопсии. Такова нещо се случваше рядко и затова разпалваше любопитството й.

Колежката й доктор Рива Мехта, с която деляха кабинета, още не бе дошла, затова Лори остана там само няколко минути. Заключи куфарчето, дамската чанта и сандвича в шкафчето и си облече зелена престилка. Тъй като нямаше да прави аутопсия, реши да не си слага обичайния втори кат защитно непромокаемо облекло.

После слезе с асансьора в сутерена, където бе моргата. Не беше точно сутерен, всъщност се намираше на равнището на улицата — на Тринадесета улица. Труповете биваха сваляни и качвани с малък асансьор.

В съблекалнята — Лори рядко я ползваше, предпочиташе да се преоблича в кабинета си — си сложи калъфи на обувките, престилка, маска и шапка. Облечена като за операция, влезе в помещението за аутопсии.

„Трапът“, както помежду си наричаха тази зала, бе стая със средни размери — петнадесет на девет метра. Навремето минаваше за върховно постижение в бранша, но не и сега. Както за всички други общински институции, и за нейното поддържане и ремонт липсваха средства. Осемте маси от неръждаема стомана бяха стари и зацапани от безбройните аутопсии. Над всяка висяха старомодни пружинени везни. По стените имаше мивки, тезгяхи, екрани за рентгенови снимки, стари шкафове със стъкла отпред и водопроводни тръби, които се виждаха. Помещението беше без прозорци.

Бе заета само една маса — втората от края, вдясно от Лори. Докато тя затваряше вратата зад себе си, и тримата лекари с халати, маски и шапки, събрани край масата, вдигнаха глави и я погледнаха, след което продължиха ужасното си дело. На масата бе проснато голото момичешко тяло с цвят на слонова кост. Осветяваше го само редица синьо-бели флуоресцентни лампи точно отгоре. Ужасът се засилваше и от всмукващия шум на водата, която се лееше по ръба в долния край на масата.

На Лори й идеше да се обърне и да излезе, но не го стори. Отиде до групата. Разпозна ги всичките въпреки очилата и маските. Бингам бе отсреща, с лице към Лори. Беше набит и нисък, с груби черти и нос като патладжан.

— Дявол да те вземе, Пол! — сопна се той. — За пръв път ли правиш дисекция на шия? Аз съм насрочил пресконференция, а ти се суетиш като първокурсник. Я ми дай скалпела!

Бингам грабна инструмента от ръката на Пол и се наведе над трупа. По острието от неръждаема стомана блесна лъч светлина.

Лори се приближа още до масата. Беше вдясно от Пол. Усетил присъствието й, той се обърна и за миг двамата се спогледаха. Лори усети, че Пол вече е объркан. Опита се да го окуражи с поглед, но той извърна глава. Лори погледна санитаря, ала и той отклони очи. Атмосферата бе взривоопасна.

Лори сведе поглед и се загледа в ръцете на Бингам. Той отвори шията с малко старомоден разрез, който минаваше от върха на брадичката до края на гръдната кост. После обели кожата встрани, сякаш отвори горната част на блуза с висока яка. Сега освобождаваше мускулите от щитовидния хрущял и подезичната кост. Лори забеляза следи от смъртоносна травма с кръвоизлив в тъканите.