Читать «Непрогледност» онлайн - страница 10

— Какво става тук, за бога? — попита Лори, както вземаше графика на аутопсиите за деня.

Макар че днес не й предстояха аутопсии, й бе любопитно да види какви случаи са пристигнали.

Вини свали вестника.

— Лоша работа — каза той.

— Какво по-точно? — не го оставяше на мира Лори.

През вратата, която водеше към телефонната централа, видя, че телефонистките от дневната смяна са затънали в работа. По таблата пред тях просветваха лампички. Лори си наля кафе.

— Още едно убийство на млад човек — каза Вини. — Момиче в пубертет. Изглежда, я е удушил приятелят й. Секс и наркотици. Ясно, богаташки дечица. Станало е до заведението „На зелено“. Помниш колко шум се вдигна с първия такъв случай преди няколко години. Сега журналистите пристигнаха веднага щом бе докаран трупът.

Лори изцъка с език.

— Ужасно и за единия, и за другия. Момичето — мъртво, животът на момчето — съсипан. — Тя си сложи захар и малко сметана в кафето. — Кой пое случая?

— Доктор Пол Плоджет — каза Вини. — Извикал го дежурният и трябвало да отиде на местопрестъплението. Някъде към три часа сутринта.

Лори въздъхна. Беше й жал за Пол. Сигурно му беше напрегнато да се занимава с този случай, нали като нея бе сравнително неопитен. Бе младши съдебен лекар някъде от година, а колкото до Лори, тя работеше тук от четири месеца и половина.

— Къде е сега? Горе в кабинета си ли?

— Нее — каза Вини. — Прави аутопсията.

— Вече? — попита Лори. — Защо бързат толкова?

— Знам ли! — сви рамене Вини. — Но санитарите на смяна, преди да си тръгнат, ми казаха, че Бингам дошъл към шест часа. Сигурно го е извикал Пол.

— Този случай с всеки изминал миг става все по-любопитен — изкоментира Лори. Доктор Харолд Бингам, петдесет и осем годишен, бе главният съдебен лекар на Ню Йорк, което го превръщаше в могъща фигура в техния свят. — Отивам в „трапа“ да видя какво става.

— Не е лошо да внимаваш — предупреди Вини, като се мъчеше да си сгъне вестника. — И аз мислех да ходя там, но се чу, че Бингам бил в лошо настроение. Не че е нещо необичайно…

Лори му кимна и излезе. За да избегне тълпата репортери в приемната, заобиколи и мина през телефонната централа. Телефонистките бяха твърде заети, за да й кажат дори едно „здрасти“. Лори махна с ръка на един от двамата полицейски детективи, прикрепени към Службата. Той си седеше в будката до централата и също говореше по телефона.

Лори мина през още една врата, надникна във всички кабинети на съдебните следователи, за да им каже „добро утро“, но там нямаше никой. Щом стигна главния асансьор, тя натисна бутона за нагоре и както обикновено, трябваше да изчака старата машина бавно да се помръдне. Погледна към залата вдясно и видя как тълпата в приемната ври и кипи. Дожаля й за бедната Марлин Уилсън.