Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 5

— Мисля, че трябва да проучим периферията на Вейл — намеси се Джеър Омсфорд. — Той беше мършав и жилест, с елфски черти като баща си — тесни очи, полегати вежди и леко заострени уши, които се подаваха изпод кичури буйна руса коса. — Струва ми се, че трябва да видим дали няма някакви следи от Призраците Морди.

Роун се изсмя:

— Я кажи какво знаеш за Скитниците, тигре? — Това беше галеното име, с което той се обръщаше към Джеър.

— Ами едва ли нещо повече от теб, предполагам. Ние във Вейл слушаме същите истории, каквито и вие в планините — отговори младежът, — Черни Скитници, Призраци Морди — същества, които се появяват тихомълком от тъмнината. В страноприемницата говорят непрекъснато за тях.

Брин погледна осъдително брат си:

— Това са само празни приказки.

Джеър хвърли поглед на Роун:

— А ти какво мислиш по въпроса?

Брин се изненада, когато планинецът сви рамене и каза:

— Кой знае. Може да е права, но може и да не е.

Изведнъж тя се ядоса:

— Роун, та подобни истории се разказват още от времето, когато Господарят на магиите е бил унищожен и в нито една от тях няма капчица истина. Какво те кара да допускаш сега, че в тях има нещо вярно?

— Не знам дали има. Просто мисля, че те не трябва да се пренебрегват напълно. Нима сте забравили, че по времето на Ший Омсфорд не са вярвали в приказките за Носителите на черепи, докато не станало прекалено късно?

— Точно затова мисля, че трябва да поразгледаме околностите — настоя Джеър.

— И с каква точно цел — упорстваше Брин и гласът й стана по-суров. — Само за да открием нещо толкова опасно като тези същества, за които се говори? И какво ще направиш тогава, ще извикаш на помощ песента на желанията ли?

Джеър се изчерви:

— Ако се наложи, ще го направя. Бих могъл да използвам магията.

Тя го прекъсна рязко:

— Магията не е нещо, с което човек може да си играе, Джеър. Колко пъти трябва да ти го повтарям?

— Просто исках да кажа, че…

— Много добре знам, какво искаше да кажеш. Въобразяваш си, че песента на желанията може да направи всичко за теб, но за съжалеше, грешиш, по-добре си спомни съвета на татко да не използваме магията. Някой ден тя ще те вкара в ужасна беда.

Брат й я погледна изненадано:

— Какво толкова те вбесява?

Брин наистина се беше ядосала и осъзнаваше, че гневът, й беше безсмислен:

— Съжалявам — извини се тя. — Обещах на майка да не използваме песента на желанията, докато тя и татко не са у дома. Вероятно, затова се разтревожих, когато предложи да търсим следи от Призраците Морди.

В сините очи на Джеър проблясваха гневни искри:

— Кой ти дава право да обещаваш подобно нещо от мое име, Брин?

— Никой, но мама…

— Майка ни не разбира…

— По дяволите, спрете! — Роун Лий вдигна умолително ръце. — Препирните ви ме карат да се чувствам щастлив, че съм отседнал в страноприемницата, а не в къщата заедно с вас. Хайде да забравим всичко това и да решим какво ще правим утре. Ще ходим ли за риба или не?

— Отиваме за риба — прие предложението му Джеър.

— Отиваме за риба — съгласи се Брин. — Но след като отхвърлим малко работа по къщата.