Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 4

— Брин?

Гласът на майка й я откъсна от мислите:

— Мамо, не виждам какво лошо има, че Джеър иска да се забавлява с песента на желанията. Та това е просто една игра.

Еритрия поклати глава:

— Дори една игра може да бъде опасна, ако се използва неразумно. Освен това отдавна трябваше да ви е станало ясно, че магията на елфите никога не е безопасна. Слушай ме внимателно. Ти и брат ти вече сте достатъчно големи, за да се нуждаете от напътствията на родителите си. Но някой и друг съвет от време на време никога не е излишен. Не искам да използвате песента на желанията, докато ни няма. Тя привлича вниманието. Обещай ми, че няма да я използваш и няма да позволяваш и на Джеър да я използва.

Брин кимна с глава:

— Притесняваш се заради слуховете за Черните Призраци, нали? — Тя беше чула историите. Напоследък всички в страноприемницата ги разказваха. Черни Призраци — създадени чрез черна магия, без лица, които се появявали безшумно изневиделица. Някои твърдяха, че Господарят на магиите и творенията му отново са се върнали. — Затова ли се безпокоиш?

— Да. — Майката се усмихна на досетливостта на дъщерята. — А сега ми обещай!

Брин й отвърна усмихнато:

— Обещавам.

И все пак цялата тази работа й се струваше нелепа.

Доопаковаха и натовариха багажа за половин час и родителите й бяха готови да потеглят. Джеър се появи от страноприемницата с кутия с любимите на майка му сладкиши, които й даде на прощаване. После се сбогуваха.

— Не забравяй какво ми обеща, Брин — прошепна майка й, когато я целуна по бузата и я притисна до себе си.

Старите Омсфордови се качиха във фургона и бавно потеглиха по прашния път.

Брин ги наблюдава, докато изчезнаха в далечината.

Същия следобед Брин, Джеър и Роун Лий отидоха на разходка в горите на Вейл и се прибраха късно у дома. Слънцето беше започнало да потъва зад хоризонта на Вейл и следобедните сенки на дърветата се удължаваха с приближаването на вечерта. Щяха да бъдат в селото след час, но те толкова често бяха минавали по същия този път, че можеха да откриват пътеките и в тъмнината на нощта. Вървяха бавно и безгрижно и се наслаждаваха на един отминал прекрасен есенен ден.

— Искате ли утре да отидем за риба? — подхвърли Роун. Усмихна се на Брин. — При такова чудесно време е без значение дали ще уловим нещо или не.

Младежът беше най-възрастният от тримата и вървеше най-отпред. Износената и очукана ножница на Меча на Лий висеше на гърба му и се очертаваше леко под ловното наметало. Наследникът на трона на Лий го бил използвал преди много години и той отдавна беше загубил предназначението си. Но Роун винаги се беше възхищавал от старото оръжие, носено от прадядо му Мениън Лий при издирването на Меча на Шанара. Когато бащата забеляза благоговението на сина си към него, му го даде като малък символ на титлата принц на Лий, въпреки че Роун беше по-малкият син. Брин го погледна и се намръщи:

— Ти май си забравил нещо. Утре ще трябва да се занимаем с домакинската работа, както обещахме на татко. Какво ще кажеш по въпроса?

Той сви безгрижно рамене:

— Ще оставим работата по къщата за някой друг път. Тя няма да ни избяга.