Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 322

Прозорците на къщата вече светеха.

— Брин, как ще обясним всичко това? — попита Джеър за стотен път.

Минаха край сливата, която беше останала без листа и в този момент вратата се отвори широко. Еритрия се втурна към тях:

— Уил, те се върнаха! — викна тя през рамо и се завтече да прегърне децата си и Роун. Миг след това се появи и Уил Омсфорд. Той целуна Брин и Джеър и подаде сърдечно ръка на Роун.

— Изглеждаш малко уморена, Брин. — установи тихо той. — Май докато сте били в Лий, ти и брат ти изобщо не сте спали?

Брин и Джеър се спогледаха, а Роун се усмихна мило и заби поглед в земята.

— Как мина пътуването ви на юг, татко? — побърза да смени темата Джеър.

— За щастие успяхме да помогнем на много хора. — Уил Омсфорд се вгледа внимателно в сина си. — Работата ни задържа по-дълго, отколкото възнамерявахме. Затова не можахме да минем през Лий да ви видим. Едва снощи се върнахме.

Брин и Джеър отново се спогледаха. Този път баща им го забеляза веднага.

— А сега някой от вас ще благоволи ли да ми каже кой беше онзи старец, когото бяхте изпратили при нас?

Брин го изгледа смаяно:

— Какъв старец?

— Старецът с известието, Брин.

Джеър се намръщи:

— Какво известие?

Този път се намеси Еритрия. В очите й се четеше недоволство:

— Един старец дойде при нас в селцето Кайпра, далеч на юг. Каза, че е от Лий. Донесе ни бележка. В нея пишеше, че сте отишли в планините и няма да се върнете няколко седмици, затова да не се притесняваме. Баща ти и аз се учудихме, че бащата на Роун е използвал този толкова стар човек като куриер, но…

— Брин! — прошепна Джеър стъписай.

— Стори ми се познат. Имах чувството, че и преди го бях виждал — отбеляза изведнъж Уил.

— Брин, не съм изпращал никакъв… — започна да обяснява Джеър и после се спря. Всички бяха втренчили очи в него. — Чакайте… само за минутка… не мърдайте оттук… само… един момент — изломоти той и префуча край тях. — Веднага се връщам.

Втурна се в къщата, прекоси коридора и влезе в кухнята. Отправи се направо към камината и се спря до третата ниша с полици. Отмести каменната плоча и протегна вътре ръка.

Пръстите му напипаха камъните на елфите и познатата кожена торбичка.

Остана изумен. После взе камъните и се запъти към останалите, които го чакаха на пътеката. Усмихна се и показа торбичката и съдържанието й на смаяните Брин и Роун.

Последва дълго мълчание. После Брин хвана майка си с едната ръка, а баща си с другата:

— Майко. Татко. Мисля, че е най-добре да влезем у дома. — Девойката от Вейл се усмихна. — Джеър и аз имаме да ви казваме нещо.

info

Информация за текста

Terry Brooks

The Wishsong of Shannara, 1985

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

A Del Rey Book

Copyright 1985 by Terrence D. Brooks

Издателство АБАГАР ХОЛДИНГ — СОФИЯ, 1995

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3531]

Последна редакция: 2007-09-17 08:00:00