Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 2

— Брин, моля те, помогни ми да до опаковам багажа. Викаше я майка й. Девойката погали още веднъж стария клен и се запъти към къщи.

Баща й не вярваше напълно в магията на елфите. Преди малко повече от двадесет години той използвал дадените му от друида Аланон камъни на елфите, за да закриля избраната от елфите Амбърл Елеседил при издирването на Огъня на живота. След като използвал магията на елфите се променил. Усетил го още тогава, макар и да не разбрал как станало това. Всичко се изяснило едва след раждането на Брин, а по-късно и на Джеър. Предизвиканата от магията промяна щеше да се проявява не чрез Уил Омсфорд, а чрез децата му. Те щяха да носят в себе си видимите ефекти на магията — те, а може би и много бъдещи поколения на Омсфордови, въпреки че все още не можеше да се докаже, че са носители на магията на песента на желанията.

Брин я нарече песен на желанията. Пожелаеш си нещо, пееш за него и то е твое. Поне така й се стори, когато за пръв път откри, че притежава тази сила. Малка беше, когато разбра, че с песента си може да влияе на поведението на живите същества. Можеше да променя цвета на листата на стария клен. Можеше да успокои разгневено куче. Можеше да накара дива птица да кацне на ръката й. Можеше да се превръща в част от всяко живо същество — или да превърне всяко живо същество в част от себе си. Не знаеше как го постига. То просто се получаваше. Пееше, мелодията и думите се лееха както винаги, без предварително обмисляне, без предварителна подготовка — сякаш това беше най-естественото нещо в света. Винаги осъзнаваше какво пее, но го пееше безгрижно, в плен на чувства, които не можеше да опише. Те я понасяха, увличаха и потапяха пак в нещо нейно, но някак си ново и желанието й се превръщаше в действителност.

Това беше дар на магията на елфите — или може би проклятие. Поне баща й каза така, когато откри, че тя го притежава. Брин разбра, че дълбоко в себе си той се плаши от това, което камъните на елфите можеха да направят и от това, което усещаше, че му бяха направили.

След като Брин накара кучето им да гони опашката си, докато то едва не издъхна, и направи така, че една цяла зеленчукова градина повехна, баща й взе окончателно решение. Скри камъните на елфите, за да не може никой вече да ги използва. Веднъж, преди няколко месеца, Брин забеляза на лицето на Джеър доста самодоволна усмивка. Той естествено за нищо на света нямаше да си признае, но Брин знаеше колко трудно е да се скрие нещо от брат й. Заподозря го, че е открил скривалището на баща им.

Роун Лий я посрещна на входната врата. Той беше висок и строен. Ръждиво кестенявата му коса беше пристегната през челото с широка панделка и падаше свободно върху раменете му. Дяволитите му сиви очи се присвиха закачливо:

— Няма ли най-после да ми помогнеш? Върша цялата домакинска работа, а дявол да го вземе, дори не съм член на семейството!

— Докато си тук, би трябвало да бъдеш — смъмри го тя. — Какво още има да се върши?