Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 320

Той вдигна рязко ръка и я накара да замълчи.

— То вече е сторено, Брин Омсфорд. Направих с теб това, което баща ми е направил с мен. Аз избрах теб — дете на моя живот.

Девойката от Вейл го гледаше безмълвно. В погледа й се четеше отчаяние.

— Не се страхувай — прошепна той.

Тя кимна безпомощно:

— Ще се опитам.

Аланон започна да отстъпва назад. Черната му фигура се отдалечаваше бавно. Светлината прозираше все по-ярко през него.

— Изтръгни магията от себе си, Брин. Никога не я използвай пак. Вече няма нужда от нея. Бъди спокойна.

— Аланон — извика тя.

Той се носеше над Чард Раш. Водите на реката леко помътняха под него.

— Не ме забравяй — каза той тихо.

Потъна в реката, надолу в сребристите й води. Изчезна. Чард Раш отново се развълнува.

Брин стоеше на брега и не откъсваше очи от водата. Сълзи бликнаха в очите й.

— Никога няма да те забравя — прошепна тя. После се обърна и отдалечи.

ГЛАВА 48

Така магията изчезнала от Четирите земи, а приказките за друидите и Паранор се превърнали в легенда. Известно време мнозина твърдели, че друидите са били живи същества от плът и кръв, които обикаляли из Четирите земи като простосмъртни. Имало и малцина, които уверявали, че магията не е била измислица, а нещо действително, че между доброто и злото магьосничество наистина се е водила ужасна борба. С течение на годините обаче броят на вярващите намалявал и накрая не останал почти никой, който да вярва.

Сутринта, в която Аланон изчезна завинаги от света на хората, членовете на малката група си казаха сбогом и се разделиха. Всеки тръгна за собствената си земя.

— Ще ми липсваш, Брин Омсфорд — каза тъжно Кимбър. — Ще липсваш и на дядо. Нали, дядо?

Коглайн пристъпваше нервно от крак на крак и кимна утвърдително с глава, без да поглежда Девойката от Вейл:

— Да, донякъде — призна той неохотно. — Със сигурност обаче няма да ми липсва целия този ужас. Не и това. Е, не мога да си изкривя душата и да отрека, че изживяхме няколко чудесни приключения, момиче. Заради тях ти наистина ще ми липсваш. Гномите паяци и Черните скитници и всичко останало. Почти като едно време…

Старецът млъкна, а Брин се усмихна:

— И вие двамата ще ми липсвате. Уиспър също. Дължа живота си както на вас, така и на него. Ако той не беше слязъл в Мейлморд да ме открие…

— Уиспър усещаше, че имаш нужда от него — заяви уверено Кимбър. — Иначе нямаше да пренебрегне предупреждението ти. Той просто е усещал, че помощта му е нужна. Струва ми се, че между вас съществува особена връзка, по-различна от връзката, създадена чрез песента.

— И все пак не ми идвай на гости, преди да си ме предупредила — внезапно се намеси Коглайн. — Чакай аз да те поканя. Човек не може да се изтърсва в нечий дом току-така, без да е бил поканен!

— Дядо — въздъхна Кимбър, усмихна се и погледна стареца. — Мисля да остана известно време с дядо и Уиспър в Хартстоун. Доста дълго бях далеч от дома. Домъчня ми за долината.

Брин се доближи до нея и я прегърна.

— И на мен ми домъчня за дома, Кимбър. Някой ден обаче ние отново ще се срещнем.

— Винаги ще ми бъдеш приятелка, Брин. — В очите й бликнаха сълзи и тя бързи скри лице в рамото на Девойката от Вейл