Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 321

— И ти моя — прошепна Брин. — Сбогом, Кимбър. Благодаря ти.

Роун се сбогува с Кимбър и се доближи до Уиспър. Големият блатен котарак седна на задните си лапи и кръглите му сини очи се загледаха с любопитство в планинеца.

— Знаеш ли, не бях прав за теб, котарако — промърмори неохотно младежът. Замълча за миг. — За теб това може би е без значение, но за мен не е. Ти спаси и моя живот. — Гледа известно време Уиспър, после обърна очи към останалите. — Обещах си да призная това, ако извади Брин от черната дупка. Въпреки това се чувствам като идиот. Стоя тук и говоря на една котка… По дяволите…

Роун млъкна. Уиспър се прозя сънливо и показа всичките си зъби.

Застанал встрани от тях Джеър също се чувстваше като идиот, изправен пред Слантър, объркан и задушаван от чувствата си.

— Виж какво, момче — изръмжа грубо и нервно гномът. — Я не се вживявай чак толкова много. Просто го кажи. Сбогом. Кажи го.

Джеър разтърси упорито глава:

— Не мога, Слантър. Не е достатъчно. Ти и аз бяхме заедно още от самото начало — още от момента, в който те изиграх със змиите и те затворих в онази дървена кофа.

— Не ми припомняй това, ако обичаш! — измърмори гневно гномът.

— Само ние останахме, Слантър — опитваше се да обясни Джеър. Помисли си как тръгнахме, ти, аз и останалите. Тях обаче вече ги няма. Останахме само ти и аз. — Младежът от Вейл поклати глава. — Толкова много неща се случиха. Не мога да изтрия всичко от паметта си само с едно „сбогом“.

Слантър въздъхна:

— Хайде, стига. Говориш така, сякаш се виждаме за последен път. Какво ти става? Да не би да си мислиш, че и аз ще свърша като тях? Я се стегни! Знам как да се грижа за себе си. Помни това, ясно ли е? Нищо лошо няма да ми се случи. Сигурен съм, че и на теб няма да ти се случи нищо лошо! Кълна се! Умееш да се измъкваш от трудни положения като същински дявол!

Джеър неволно се усмихна:

— Приемам го почти като комплимент, след като излиза от твоята уста. — Младежът от Вейл пое дълбоко въздух. — Ела с мен, Слантър. Ела в Кълхейвън и им разкажи какво се случи. Трябва да го чуят от теб.

— Не, момче. — Гномът наведе грубото си лице и поклати глава. — Никога не бих се върнал там. Още много години гномите няма да бъдат желани в Долен Анар, независимо от причините. Не, сега мястото ми е в граничните райони. Поне засега.

Джеър кимна. Двамата замълчаха неловко.

— Довиждане, Слантър. До следващата ни среща.

Младежът от Вейл доближи гнома и го прегърна. Слантър се поколеба, после го потупа грубо по рамото:

— Е, момче, времето, което прекарахме заедно не беше чак толкова лошо, нали?

Дълго не можа да откъсне очи от младежа.

Мина повече от седмица, докато Брин, Джеър и Роун стигнат до Шейдската долина и тръгнат по покритата с чакъл пътека, водеща до дома на Омсфордови. Беше късен следобед. Слънцето вече се беше скрило зад хълмовете. Гората беше обгърната в сенки и сумрак. В спокойния есенен въздух от разпръснатите наоколо къщи долитаха гласове. Окапали листа шумоляха сред високата трева.