Читать «Молитвената песен» онлайн - страница 318

Друидът се приближи до нея и спря. Увисна във въздуха над водите на реката.

— Аланон — прошепна Девойката от Бейл.

— Чаках те да дойдеш, Брин Омсфорд — отговори той тихо. Тя се вгледа по-внимателно в него. Сега забеляза слабото проблясване на водите на реката през тъмната му дреха. Те потрепваха леко и тя се увери, че той наистина беше умрял. Пред нея стоеше само духът му.

— Всичко свърши, Аланон — каза тя и установи, че й е трудно да говори. — Илдач е унищожена.

Скритата в качулка глава се наклони леко.

— Унищожена от магията на елфите, придобила форма и цвят благодарение на песента на желанията. Но и от още нещо, Девойко от Вейл, от една още по-могъща сила — от любовта, Брин. От любовта, която брат ти изпитва към теб. Той те обича страшно много, затова не се провали, въпреки че дойде твърде късно.

— Да, Аланон. И от любов.

— Спасителка и унищожителка. — Черните му очи се присвиха. — Силата на магията те превърна и в двете и ти сама се увери колко коварна може да бъде тази сила. Толкова непреодолима е съблазънта и толкова трудно е да не й се поддадеш. Предупреждавах те много пъти, но моите предупрежденията се оказаха недостатъчни. Подведох те много лошо.

Тя поклати рязко глава:

— Не, Аланон, не ти ме подведе. Аз сама се подведох.

Друидът вдигна ръка изпод плаща си и Брин забеляза, че тя беше прозрачна. Можеше да вижда през нея.

— Нямам много време, затова слушай внимателно, Брин Омсфорд. Не съм разбирал всичко, което е трябвало от черната магия. Самозаблуждавал съм се — точно както ти каза Гримпонд. Знаех, че магията на песента на желанията би могла да бъде това, за което баща ми ме беше предупредил — едновременно благословия и проклятие — поради което онзи, който я притежава, може да се превърне както в спасител, така и в унищожител. Ти обаче имаш разум и сърце. Затова реших, че опасността не е чак толкова голяма, след като притежаваш тези две качества. Явно не съм разбирал истината за Илдач. Не съм разбирал, че истинската опасност от черната магия за онези, които я притежават, е че тя може да излезе извън тях, които са създадени да я използват. Защото истинската опасност винаги е била самата книга, защото винаги тя е покварявала всички, които са искали да използват магията, още от времето на Господаря на магиите до появата на Призраците Морди. Всички са били подвластни на Илдач, всички са се превръщали в нейни слуги. Само че Илдач не е била един неодушевен сборник от страници и корици, в който е била записана черната магия. Тя е била жива — едно зло, което било способно да превърне в извършител на своите цели всеки, който се е блазнил от силата му и се е стремял да я притежава.

Аланон се наведе ниско. Слънчевите лъчи прозираха през краищата на черния му плащ, сякаш платът беше протрит.

— Още от самото начало ми се искаше да разбереш истината. Само че за тази цел ти трябваше да бъдеш подготвена. Всеки път, когато използваше магията на песента на желанията, ти все повече се блазнеше от силата на магията. Усещаше, че има нещо нередно, че продължаваш да използваш магията, и въпреки това ти беше принудена да я използваш. Не бях до теб, за да ти обясня какво става. Когато слезе в Мейлморд, ти вече беше нещо много подобно на всички, които се бяха превърнали в роби на книгата, в нейни слуги. Започнала беше да вярваш, че това е в реда на нещата. Точно това беше целта на книгата. Тя искаше да те накара да се чувстваш като едно цяло с нея. Дори силата на Призраците Морди беше нищожна в сравнение с твоята, защото те, за разлика от теб, не бяха родени с магията. В теб Илдач беше открила средство, което можеше да й даде далеч по-могъща сила от всички, които й бяха служили — дори и от Господаря на магиите.