Читать «Измама» онлайн - страница 11

— Много мило, че ще ми го заемете, мис Уингфийлд, но аз наистина се тревожа за вашето положение в момента. Тази стълба не е много стабилна.

— Не се тревожете прекалено, сър.

Олимпия погледна надолу към Дрейкът с усмивка, която трябваше да го увери в нейната безопасност, и видя на лицето му доста странно изражение. Светлите му очи гледаха замислено, а устата беше широко отворена.

— Добре ли сте, мистър Дрейкът?

— Да, да, съвсем добре съм, детето ми.

Дрейкът облиза устни и продължи да гледа втренчено.

— Сигурен ли сте? Изглеждате така, като че ли ви прилошава. Ще бъда радостна да ви донеса книгите някой друг път, когато пожелаете.

— Не искам и да чувам за повече чакане. Казвам ви, че се чувствам прекрасно. Във всеки случай, вие разпалихте въображението ми. Сега не бих желал нищо по-силно от това да чета легендите за Острова на златото. Не бих могъл да си тръгна, без да взема още материали, които да проуча.

— Е, добре, щом сте сигурен. Ето, в този том са преразказани някои от легендите, в които се говори за Острова на златото. Аз винаги съм била очарована от изучаването на обичаите и навиците на хората, които населяват далечните земи.

— Наистина ли?

— О, да. Като жена с богат житейски опит, смятам, че в тези занимания определено се крие предизвикателство. Нощните брачни ритуали на хората, населяващи Острова на златото, са особено интересни.

Олимпия прелисти няколко страници от старата книга, а после отново погледна надолу към лицето на Дрейкът. В него наистина имаше нещо нередно, странно, помисли си тя. Изражението му започваше да я притеснява, да я кара да се чувства неудобно. Очите му избягваха нейните. Те като че ли бяха втренчени в някаква точка, която се намираше по-долу.

— Нощни брачни ритуали, така ли казахте, мис Уингфийлд?

— Да. Много странни обичаи. — Олимпия се намръщи поради усилието да се съсредоточи. — Очевидно младоженецът подарява на булката множество златни предмети, които са излети във формата на огромен фалос.

— Фалос ли казахте, мис Уингфийлд?

Гласът на Дрейкът звучеше така, като че ли някой го беше стиснал за гърлото. Най-после Олимпия се сети, че сегашното положение на Дрейкът в подножието на стълбата му дава прекрасната възможност да наднича под полата й.

— Мили Боже!

Олимпия загуби равновесие и се вкопчи в най-горното стъпало на стълбата. Една от книгите, които държеше, се изплъзна и падна на килима.

— Нещо не е наред ли, мила моя? — побърза да попита Дрейкът.

Огорчена от факта, че е предоставила голяма част от обутите си в дълги чорапи крака на погледа на господина, Олимпия изведнъж стана много по-приветлива.

— Не, не, всичко е наред, мистър Дрейкът. Намерих томовете, които търсех. Вече слизам. Можете да отстъпите встрани.

— Позволете ми да ви помогна.