Читать «Измама» онлайн - страница 200

— Точно така. — Магнус сияеше от задоволство.

— Съвсем сигурно е, че ще бъда на борда — увери го Тадеус. — Какво ще кажеш, Магнус, отново ще плаваме в открито море, а?

Гифорд широко се усмихна. Олимпия видя, че гневът беше изчезнал от погледа му.

— Благодаря ви, Чилхърст — каза Гифорд искрено. — Наистина сте много мил.

— Няма нужда да ми благодарите — каза Джеърд. — Ще бъда повече от щастлив да изпратя всички ви до Западните Индии. Очаквам с нетърпение деня, когато в живота ми отново ще царят мир и спокойствие.

— Това означава ли, че вие самият няма да дойдете с нас до Западните Индии, сър? — побърза да попита Робърт.

— Точно това означава, Робърт. Аз ще остана у дома си, ще се грижа за бизнеса си и ще изпълнявам задълженията си на съпруг и учител.

Робърт почувства облекчение. Хю и Итън си размениха усмивки. Джеърд затвори бележника си.

— Мисля, че приключих със съобщенията за тази сутрин. Новият ми доверен човек ме чака в коридора. Ще се погрижим за подробностите по пътуването.

Магнус, Тадеус и Гифорд се спуснаха към вратата. Когато излязоха от стаята, Деметриа погледна Джеърд.

— Благодаря ви, Чилхърст.

— Няма за какво. — Джеърд погледна часовника на стената. — Сега, ако нямате нищо против, имам няколко задължения, които трябва да свърша тази сутрин.

— Разбира се. — Деметриа се усмихна леко и се изправи. — Не искаме да се намесваме във вашия дневен режим, сър.

— Не, не бихме искали да ви пречим повече — каза и Констънс, която като че ли се забавляваше. Тя наклони глава към Олимпия: — Желая ви приятен ден, мадам.

— Приятен ден — отговори Олимпия.

Тя почака, докато Деметриа и Констънс си вземат „довиждане“, а после кимна на Робърт. Той се изчерви и погледна Джеърд.

— Сър, ако нямате нищо против, аз и братята ми имаме подарък за вас и бихме искали да ви го дадем сега.

— Подарък? — Джеърд изненадано вдигна вежди. — Какъв е той?

Робърт извади от джоба си малка кутийка, направи крачка към бюрото и я подаде на Джеърд.

— Не е и наполовина толкова красив като онзи, с чиято помощ ме откупихте, сър, но се надяваме, че ще го харесате.

— Има надпис от вътрешната страна — добави Хю нетърпеливо. — Леля Олимпия накара един бижутер да го гравира.

Итън го смушка в ребрата.

— Затвори си устата, проклет идиот. Той още не е отворил кутийката.

Джеърд бавно повдигна капака и започна да разглежда съдържанието. В стаята се възцари изпълнена с напрежение тишина.

Джеърд остана загледан в новия часовник доста дълго време А после, много внимателно, го извади от кутийката и разгледа надписа: „На най-прекрасния учител.“ Когато вдигна глава, очите му странно блестяха.

— Грешиш, Робърт. Този е много по-красив от онзи, който дадох на разбойника. Много ви благодаря.

— Наистина ли ви харесва? — попита Итън.

— Това е най-хубавият подарък, който някой някога ми е правил — каза Джеърд тихо. — Всъщност това е единственият подарък, който ми е правен, откак станах на седемнайсет години.