Читать «Измама» онлайн - страница 12

Меките и пълни ръце на мистър Дрейкът докоснаха глезените на Олимпия, които се криеха под муселинените й поли.

— Не, моля ви. Мога и сама.

Олимпия започваше да се задъхва. Никога преди мъжки ръце не бяха докосвали краката й. Допирът на Дрейкът я разтревожи. Опита се да се покатери по-нагоре, за да го избегне, но пръстите му стиснаха здраво глезена й. Олимпия се опита да се освободи, но не успя. Объркването прерасна в раздразнение.

— Ако просто се махнете от пътя ми, мистър Дрейкът, Ще успея да сляза долу, без да се излагам на никакви опасности.

— Не мога да ви изложа на риска от падане.

Пръстите на Дрейкът се плъзнаха още по-нагоре и я стиснаха здраво.

— Наистина, нямам нужда от помощ.

Още една от книгите, които Олимпия държеше, се изплъзна от ръцете й и тупна на килима.

— Най-любезно ви моля да пуснете глезена ми, сър.

— Просто се опитвам да ви помогна, мила моя.

Сега вече Олимпия беше силно разгневена. Познаваше Реджинълд Дрейкът от години. Не можеше да повярва, че няма да се съобрази с молбата й. Диво ритна с крак и го удари по рамото.

— Уф!

Дрейкът залитна назад. Погледна Олимпия обидено. Тя не обърна внимание на обвинението, което се таеше в очите му. Бързо слезе по стълбата, като гневно размяташе полите на роклята си. Почувства, че косата й се освободи от фибите, с които я беше закрепила на кок. Бялата й муселинена шапчица се беше килнала настрани. Когато пантофът й докосна килима, ръцете на Дрейкът я прегърнаха през кръста.

— Моя мила Олимпия, не мога повече да сдържам чувствата си.

— Достатъчно, мистър Дрейкът.

Като изостави всякакви по-нататъшни опити да се справи с положението по начин, който би бил подходящ за една млада дама, Олимпия заби лакът в стомаха му. Дрейкът простена, но не я пусна. Дишаше тежко в ухото й. Дъхът му миришеше на лук. Стомахът й започна да се бунтува.

— Олимпия, мила моя, ти си зряла жена, а не някое момиченце, което току-що излиза от училищната стая. Цял живот стоиш погребана тук, в Апър Тадуей. Никога не си имала възможност да изпиташ радостите на страстта. Време е да започнеш да живееш.

— Мисля, че ще повърна върху ботушите ви, мистър Дрейкът.

— Не ставай смешна. Без съмнение, си малко нервна, защото не познаваш удоволствието, което плътското желание дарява. Не се страхувай, ще те науча на всичко, което трябва да знаеш.

— Пуснете ме, мистър Дрейкът.

Олимпия пусна и последната книга и впи нокти в ръцете му.

— Ти си прекрасна жена, а все още не си вкусила от любовта. Със сигурност не би искала да се лишиш от чувствените преживявания, нали?

— Мистър Дрейкът, ако не ме пуснете веднага, ще започна да крещя.

— Няма никой вкъщи, мила моя. — Дрейкът се опита да я събори върху дивана. — Племенниците ти ги няма.

— Сигурна съм, че мисис Бърд е някъде наоколо.

— Икономката ти е навън, в градината. — Дрейкът започна да притиска устните си във врата й. — Не се страхувай, сладка моя, сами сме.

— Мистър Дрейкът Трябва да се контролирате, сър. Не знаете какво правите.

— Наричай ме Режи, мила моя.

Олимпия направи отчаян опит да достигне бронзовата статуетка на троянския кон, която стоеше на бюрото й, но не успя. За нейно голямо учудване Дрейкът я пусна.