Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 9

Поглеждам към Сам и Дрю, но не мога да преценя реакцията им на заключението на Джон. Откъде знае? Джеси може да е полумъртъв. Определено изглежда така.

– Мисля, че трябва да повикаме линейка – успявам да кажа между подсмърчанията.

Джон ме поглежда съчувствено. Никога не съм виждала друго освен напълно безстрастно изражение на суровото му лице и начинът, по който ме гледа сега – толкова печално и сякаш съм малко наивна, – е странно утешителен.

– Ава, момиче. Виждал съм го така повече от веднъж. Той се нуждае от леглото си и от малко грижи, за да премине през това. Не се нуждае от лекар. Не от този вид поне. – Джон поклаща глава.

О? Колко пъти е повече от веднъж? Джон сякаш знае какво да прави. Изобщо не е разтревожен от състоянието на Джеси, който лежи в скута ми, докато аз съм истерична развалина. Сам и Дрю също не изглеждат добре. Дали са го виждали така преди?

Джон потупва бузата ми и се вдига от пода. Никога не съм го чувала да казва толкова много. Големият тих гигант се оказва голям, дружелюбен гигант. Но все още не бих искала да му се противопоставя.

– Какво е станало с ръката му? – пита Сам, когато зърва окървавената и ожулена ръка на Джеси.

Наистина изглежда ужасно и вероятно се нуждае от преглед.

– Разби прозореца на колата си – подсмърчам, когато всички поглеждат към мен. – Когато вдигна врява пред Кейт – добавям напълно засрамена.

– Да го отнесем ли в леглото му? – пита Дрю плахо.

– Дивана – инструктира Джон. Отново се е върнал към оскъдната изразност.

Наблюдавам как Сам става и вдига празната бутилка водка изпод шезлонга. Поглежда я с пълно отвращение и драматично я разбива отстрани в сандъчето за цветя. Силният шум, който отеква около нас, ме кара да трепна, но по-важното е, че кара и Джеси да трепне.

– Джеси! – разтърсвам го леко. – Джеси, моля те, отвори очи!

Сам, Дрю и Джон се скупчват около нас, а Джеси започва да вдига ръка над главата си. Стискам я и я връщам отстрани до тялото му, но още щом я пускам, той я връща пред лицето ми, мърмори неразбираемо и мята краката си неконтролируемо.

– Той търси теб, момиче – казва Джон тихо.

Хвърлям шокиран поглед към Джон и той ми кимва. Търси мен? Хващам ръката му и я насочвам към лицето си, поставяйки дланта му на бузата си. Той веднага се успокоява. Студената му длан върху лицето ми ми носи малко утеха, но изглежда утешава и него, затова я задържам там и го оставям да ме докосва. Ужасена съм, че е напълно възможно да е бил на терасата с дни гол и в безсъзнание. През деня може да е топло, но нощите са доста по-студени. Защо го напуснах? Трябваше да остана и да го успокоя, а не да си тръгна.

– Ще отида да донеса завивки – казва Дрю и се отправя обратно навътре.

– Да го вдигнем ли? – напомня Джон и кимва към Джеси на пода.

Неохотно пускам ръката на Джеси и оставям Сам и Джон да застанат от двете му страни за координирано преместване. Когато го вдигат от скута ми, ставам и изтичвам напред, за да съм сигурна, че пътят им е чист, че целият ъглов диван е освободен от милионите възглавнички (всичките мое дело) и че прилича повече на легло.