Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 8

Сам, Дрю и аз обръщаме глави към двойната врата, която отвежда в апартамента на Джеси, и виждаме Джон от другата страна, обграден от натрошената каса. Той ни кимва и Сам и Дрю политат към апартамента. Откривам, че ги следвам неуверено, спомняйки си последния път, когато бях тук.

„Обърни се! Качвай се в асансьора! Върви, СЕГА!“

Не го правя. Стоя на вратата и се оглеждам. Доколкото виждам, нищо не е било преместено. Пристъпвам леко напред в откритото пространство и чувам как мъжете тичат наоколо и търсят Джеси. Когато в полезрението ми се появява основата на стълбите, забелязвам, че празната бутилка от водка е все още на масичката. После виждам широко отворената врата на терасата. Поемам с колебливи стъпки към нея. Все още чувам мъжете да тичат наоколо из апартамента, да отварят и затварят врати и да викат името му.

Аз обаче съм притеглена към терасата. Знам защо. Това е същият магнетизъм, който ме притегля към Джеси всеки път, когато той е наблизо. Само че този път знам, че това няма да е моят Джеси. Дали искам да се изправя отново срещу него, когато е в такова ужасно състояние, когато е толкова зъл и омразен? Не, разбира се, че не искам, но изглежда не мога да се обърна.

Докато приближавам вратата, се опитвам да подготвя очите си за пияната развалина, просната на някой от шезлонгите с бутилка водка в ръка. Но вместо това съм посрещната от безжизненото голо тяло на Джеси, лежащо по лице на терасата.

Започвам да се задушавам и пулсът ми затуптява в ушите ми.

– Тук е! – крещя, докато тичам към безжизненото тяло. Пускам чантата си долу и се сривам до него.

Стискам раменете му и го обръщам. Не знам откъде намирам сили, но успявам да го обърна така, че главата му пада в скута ми. Започвам отчаяно да галя с ръце брадясалото му лице. Забелязвам, че ръката му е все още подута и разранена и че има засъхнала кръв по кокалчетата.

– Джеси, събуди се! Моля те, събуди се! – умолявам го и се отдавам на истерията, докато гледам мъжа, когото обичам, да лежи в скута ми в безсъзнание. Сълзи се стичат по лицето ми и падат по бузите му. – Джеси, моля те! – Отчаяно прокарвам ръце по лицето му, по гърдите и по косата му. Той изглежда безжизнен, отслабнал е и челюстта му е покрита с едноседмична брада.

– Копелето! – избоботва Джон, когато ме открива на терасата с Джеси в скута ми.

– Не знам дали диша – плача и поглеждам със замъглени очи към огромния мъж, който върви към мен.

– Така – казва Джон, докато коленичи, и взима ръката на Джеси от мен.

Поглеждам нагоре и виждам Сам да спира до вратата.

– Какво...

Сълзи нахлуват в очите ми и всичко минава на забавен каданс. Сам идва и се смъква до мен. Започва да разтрива ръката ми.

– Ще повикам линейка – казва Дрю бързо, когато ни открива скупчени около неподвижното тяло на Джеси.

– Почакай! – изръмжава грубо Джон, навежда се над Джеси и разтваря изсъхналите му устни, докато проверява всяка част на отпуснатото му тяло. – Тъпото копеле! Напил се е до състояние на шибана кома.