Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 11

– Дори да има, няма да рискуваме с мляко. Черно става ли? – пита Сам.

Кимвам и си взимам чаша. Джон също взима една и слага невероятните четири лъжички захар в своята. Знам, че няма мляко, но е безсмислено да споделям тази информация.

– Е – започва Сам, – след като вече го намерихме, какво ще правим с него? – шегува се.

Сам отново е възвърнал безгрижното си поведение и това е облекчение. Моята собствена тревога се подхранваше от неговата загриженост, а както се оказва, той е имал всички основания да бъде неспокоен. Вътрешно потрепервам при мисълта, че Джеси е бил сам и е страдал тези последни пет дни. Колко още щеше да лежи тук, ако бях отказала да дойда? Със сигурност щяха да се обадят в полицията.

– Всичко върви гладко в имението – обажда се Джон. – Няма нужда да се тревожим за това. Ще се върне към нормалното състояние, след като изкара едноседмичен махмурлук.

– Не трябва ли да отиде в клиника? – питам. – Или на терапия, не знам – добавям. Нямам представа как стават тези неща.

Джон поклаща глава и слага отново очилата си. Започвам да се чудя каква е връзката му с Джеси. Мислех, че е просто служител, но изглежда знае всичко.

– Не клиника – заявява Джон категорично. – Той не е обсебен от алкохола, Ава. Пиеше, за да облекчи гадното си настроение, да запълни празнина. Когато започне, не може да спре – бегло ми се усмихва. – Ти помогна, момиче.

– Какво съм направила? – Не знам защо изглеждам толкова наранена от изявлението на Джон. Той просто ми каза, че съм помогнала в ситуацията, но не мога да се отърва от чувството, че намеква, че съм помогнала и за повторното му отдаване на алкохола.

Сам поставя ръка върху моята на плота.

– Вниманието ù беше съсредоточено другаде.

– Но после го напуснах – казвам тихо. Просто потвърждавам това, което и двамата мислят.

– Не е твоя вината, Ава – уверява ме категорично Сам. – Ти не трябваше да знаеш.

– Никога не ми е казвал – прошепвам. – Ако знаех, нещата можеше да са различни. – Наистина не съм сигурна как щяха да са различни, ако Джеси ми беше казал. Но знам, че не искам никога да го виждам такъв, какъвто беше в неделя. Ако си тръгна сега, дали ще се случи отново? В ума ми е пълна каша. Подпирам лакти на плота и полагам глава в ръцете си. Какво да правя, по дяволите?

– Ава – дрезгавият глас на Джон ме кара да вдигна глава. – Той е добър човек.

– Коя бе причината, която го караше да пие? Колко зле е? – питам. Знам, че дълбоко в себе си е добър човек, но ако знам повече, може да го разбера по-добре.

– Кой знае? – замисля се Джон, после поглежда към мен. – Не мисли, че се е напивал по цял ден и всеки ден! Не е. В момента е в това състояние, защото се е чувствал нещастен, а не защото е алкохолик.

– И не е пил, откакто се появих? – Не мога да повярвам.

Джон се смее.

– Не, въпреки че ти извади някои други, доста гадни качества у него, момиче.

Мръщя се, но знам точно за какво говори Джон, а ако съдя по изражението на дръзкото лице на Сам, той също знае. Казвали са ми, че Джеси обичайно е доста сговорчив, но аз съм виждала много малко от сговорчивия Джеси Уорд, и то предимно когато ставаше неговото. През по-голяма част от времето виждах единствено един неразумен и властен маниак. Самият той призна, че е такъв единствено с мен... каква съм късметлийка!