Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 6

Клайв ни поглежда с отегчено изражение над голямото си извито мраморно бюро, докато приближаваме.

– Клайв! – казвам с принудена усмивка.

Той ме оглежда, а после оглежда и трите заплашителни същества, които ме придружават, преди очите му да се спрат отново на мен.

– Здравей, Ава! Как си?

– Добре съм, Клайв – лъжа. – Ти?

– Добре съм. – Той несъмнено е уморен, след като е имал няколко разгорещени срещи с тримата мъже, които ме придружават, и ако съдя по студеното му отношение към мен, тези срещи не са били приятни.

– Клайв, ще ти бъда благодарна, ако ни пуснеш горе до панорамния апартамент, за да проверим Джеси – казвам. Зареждам гласа си с изобилие от увереност, каквато не чувствам. Сърцето ми препуска все по-бързо с всяка секунда.

– Ава, вече казах на приятелите ти, че може да си загубя работата, ако им позволя да влязат. – Той отново хвърля предпазлив поглед към момчетата.

– Знам, Клайв, но те се тревожат – казвам с напълно безгрижен глас. – Просто искат да проверят дали е добре, а после ще си тръгнат. – Опитвам с любезност, нещо от което Дрю, Сам и Джон вероятно са били доста далеч.

– Ава, качвах се горе, чуках на вратата на господин Уорд и не получих отговор. Проверихме някои от записите на камерите, а аз не съм го виждал да излиза или да се връща по време на моята смяна. От охраната не могат да проверят пет дни записи. Казах това на приятелите ти. Ако ви пусна горе, може да си загубя работата.

Смаяна съм от внезапния обрат в портиерската етика на Клайв. Ако беше толкова упорит и верен на професията си, когато дойдох да видя Джеси в неделя, може би никога нямаше да се стигне до онази кавга. Но пък все още щях да съм в блажено неведение за малкия проблем на Джеси.

Усещам как Сам се притиска в гърба ми.

– Пусни ни, за Бога! – вика той през рамото ми.

Трепвам леко, но не мога да го обвиня за безсилието, което изпитва. Аз също се чувствам доста безсилна. Просто искам да ги вкарам вътре и да си отида. Усещам как стените се свиват около мен и виждам как Джеси ме носи през мраморния под в ръцете си. Всички картини, завладели мозъка ми, са още по-ясни сега, след като съм тук.

Обръщам се и виждам Джон. Изражението му е гръмотевично, но ръката му е върху рамото на Сам – това е неговият начин да го успокои. Налага се да направя нещо, което не ми се ще да правя, но страстите се разгорещяват.

– Клайв, не искам да прибягвам до изнудване – казвам сковано и се обръщам отново към него. Той ме гледа объркано и виждам как се опитва да се сети с какво мога да го изнудвам. – Не искам никой да узнава за редовните посетители на господин Гомес или за слабостта на господин Холанд към тайландски момичета – наблюдавам как лицето на Клайв се изкривява в поражение.