Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 2

Горката Кейт се мъчи упорито да ме измъкне от черната дупка, в която съм се свряла. Опита се да ме включи в група по йога, да ме води на питие в пъба и да ме занимава с украсяване на торти, но аз предпочитам да се разлагам в леглото. Тя неотклонно се среща с мен за обяд всеки ден. Не че мога да ям нещо. Достатъчно трудно ми е да преглъщам и без да се опитвам да прокарам храна покрай постоянната буца, заседнала в гърлото ми.

Сега единственото нещо, което чакам с нетърпение, е сутрешната ми разходка. Не спя, затова относително лесно се измъквам от леглото в пет сутринта всеки ден.

Утрото е тихо, а въздухът е свеж и аз отивам до мястото в Грийн парк, където се сринах изтощена в деня, в който Джеси ме помъкна по лондонските улици на един от неговите мъчителни маратони. Седя тихо и подбирам окъпани в роса стръкчета трева, докато гърбът ми се вкочани и подгизне, и съм готова да се върна бавно, за да се подготвя за още един ден без Джеси.

Колко мога да изкарам така?

Брат ми Дан се връща в Лондон утре след посещение при родителите ни в Корнуъл. Би трябвало да очаквам с нетърпение срещата си с него – минали са шест месеца, откакто го видях за последно, но откъде ще намеря сили, за да изглеждам весела?

Мобилният ми телефон започва да дрънчи на бюрото и ме измъква от бляновете ми и тупкането с молива. Рут Куин е. Простенвам вътрешно. Рут е нова клиентка и вече стана ясно, че няма да е от лесните. Позвъни във вторник и настоя за среща в същия ден. Обясних ù, че съм заета, и предложих някой друг да поеме нейния проект, но тя настойчиво заяви, че иска мен. Накрая се примири с първата възможна дата за среща, която е днес. Оттогава звъни всеки ден, за да ми напомни.

– Госпожице Куин! – поздравявам уморено.

– Ава, как си?

Винаги пита, което е мило, предполагам. Няма да ù кажа истината.

– Добре съм. А Вие?

– И аз добре съм – изчуруликва тя. – Просто исках да потвърдя срещата ни.

– В четири и половина, госпожице Куин – повтарям за трети пореден ден. Мисля, че ще предложа прекалено висока цена за тази работа.

– Прекрасно. Очаквам я с нетърпение.

Затварям и въздишам дълго, за да се успокоя. Как реших да завърша петъка си с нов клиент, при това претенциозен?

Виктория нахлува в офиса, а дългите руси къдрици обгръщат раменете ù. Изглежда различно. Изглежда оранжева!

– Какво си направила? – питам и съм напълно разтревожена. Знам, че не виждам особено ясно в момента, но никой не може да отхвърли оттенъка на кожата ù.

Тя извърта очи и вади огледалцето си от своята чанта „Мълбери“, за да провери лицето си.

– Недей! – предупреждава. – Поисках бронзов тен – казва и трие лицето си с кърпичка. – Тъпата жена използва грешна бутилка. Приличам на царевични пръчици! – Тя продължава да трие лицето си и пуфти.

– Трябва ти изжулване на тялото и душ – съветвам и се обръщам към компютъра си.

– Не мога да повярвам, че това ми се случва – проплаква тя. – Дрю ще ме изведе довечера. Ще избяга на километри, когато ме види такава.