Читать «Гадателката» онлайн - страница 9

Майк Резник

Пенелопа се вгледа в тъмнината и поклати глава отрицателно.

— Ще ти кажа, като стигнем. Ще ти помогна да влезеш вътре. Не се тревожи, че е тъмно и тясно. Аз се промъкнах оттам, а съм по-голяма от теб.

— Не се страхувам — отговори Пенелопа.

— Знам — каза убедено Мишката. — Но ще трябва да пазиш тишина. Ако издадеш някакъв звук, жените, които работят в другия край на помещението, ще те чуят и ще дойдат да видят какво става. Ще се наложи да ги убия.

— Грешно е да се убива.

— Тогава не вдигай шум и нищо лошо няма да се случи — отвърна Мишката. — Готова ли си?

Пенелопа кимна и Мишката започна да пълзи към вентилационния отвор. Когато стигна до него, спря и се обърна да види как се справя момичето. С изненада установи, че е точно зад нея.

Мишката провери дали жените са все още заети с пералните машини, направи знак с пръст върху устните си и повдигна Пенелопа към отвора. Момичето запълзя и почти стигна до изхода под нивото на улицата. Мишката тъкмо щеше да я последва, когато чу умолителен шепот.

— Не мога да намеря Дженифър.

— Продължавай — изсъска Мишката. — Аз ще я намеря.

Изчака да чуе движенията на детето и се върна. Намери парцалената кукла в една чупка, затъкна я в колана си и настигна Пенелопа до решетката под фургона на Мерлин. Момичето не знаеше какво да прави по-нататък.

Мишката бързо отмести решетката, бутна Пенелопа във фургона и я последва. После се наведе и намести обратно решетката.

— Чакай тук — заповяда тя на детето. — Не издавай нито звук.

Сложи черната си качулка и се изкачи за финалната сцена в последните десет секунди. Когато всичко свърши и тълпата се разпръсна, тя заведе Мерлин във фургона.

— Защо се забави? — попита я той. — Замалко да не успееш.

— Наех си асистент — усмихна се Мишката.

— Асистент?

Мишката посочи Пенелопа, която се бе скрила зад магическите декори.

— Боже мой! — измърмори Мерлин. — Къде я намери?

— Окована за един стол в стая на извънземен.

Магьосникът клекна до малкото момиче и огледа синината на бузата му.

— Не ти е било леко, нали?

Пенелопа го гледаше, без да отговори.

— Има ли семейство на Уестърли? — обърна се Мерлин към Мишката.

— Не мисля.

— Какво прави тук?

— Не зная.

— Крия се — отговори детето.

— Нямаше предвид това, Пенелопа — каза Мишката. — Пита за времето, когато те намерих.

— Крия се — повтори момичето.

— Искаш да кажеш, че извънземният, който те бе отвлякъл, се крие?

Пенелопа поклати глава.

— Той криеше мен.

Мишката кимна.

— От твоите родители?

Момичето отново поклати глава.

— Родителите ми са мъртви.

— Значи от властите — предположи Мишката.

— Не.

— От кого тогава? — леко повиши тон Мишката.

Пенелопа посочи с малкия си треперещ пръст през единствения прозорец на фургона към входа на хотела, където Гробаря Смит и Оли Трите юмрука крещяха на портиера.

— От тях.

2

Пенелопа заспа дълбоко, притиснала парцалената кукла до гърдите си. Корабът се отправи през тъмнината към сухия и прашен свят на Чероки. Мишката я изкъпа и нахрани, после намаза наранените й крака с мехлем и я сложи да спи. Едва тогава се присъедини към Мерлин в помещението за хранене. Бе сложил малко огледало на масата пред себе си и наблюдаваше съсредоточено ръцете си, докато правеше трикове с карти.