Читать «Гадателката» онлайн - страница 10

— Е? — попита той.

— Е какво?

Мерлин прибра колодата карти в джоба си.

— Тя каза ли нещо?

— Разбира се, че каза — отговори Мишката. — Знаеш много добре, че не е няма.

— А нещо полезно? — настоя той. — Като например защо някой ще наеме двама толкова скъпи убийци да я намерят.

— Говорихме вече за това — каза уморено Мишката. — Тя е малка и объркана. — Заповяда на един шкаф да се отвори и извади бутилка и чаша отвътре. — Много по-вероятно е да са преследвали нейния похитител. Помисли трезво — извънземният я отвлича, а семейството иска да я намери на всяка цена и наема двамата убийци за тази работа.

— В такъв случай трябва да се отървем от нея колкото се може по-бързо — заключи Мерлин. — Ако има награда, ще я поискаме на Чероки. В противен случай ще я оставим някъде, преди да са изпратили Смит и Оли след нас.

— На Чероки няма никакви власти — изтъкна Мишката, докато си наливаше питие. — Това е свят на Вътрешната граница и затова го избрахме.

— Има поща с обяви „Търси се“ и мощен междупространствен радиопредавател — отговори той. — Поне ще разберем дали дават награда за нея.

— Не знам дали това е награда в обикновения смисъл на думата, но очевидно някой предлага нещо, щом Гробаря Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай. — Мишката замълча за миг. — Ако е толкова ценна, че пращат професионални убийци и ловци на глави да я търсят, семейството й трябва да е страшно богато. Моето предположение е, че искат всичко да стане тихо и кротко. Може би има братя и сестри и не бива да се разгласява, че сигурността им е застрашена.

— Тогава как ще разберем коя е и от кое семейство? — попита Мерлин. — Не можем да публикуваме обява, че сме откраднали това малко русокосо момиче от извънземен похитител. Пет минути по-късно Смит и Оли ще са по петите ни. — Той впери замислен поглед в дългите си бели пръсти.

— Не знам. Може би този залък е прекалено голям за нас.

— Какво трябваше да направя? — тросна се Мишката. — Да я зарежа там ли?

— Не, предполагам, че не — Мерлин въздъхна дълбоко и запали малка пура. — Но имам лошо предчувствие.

— Не виждам защо — отпи от чашата тя.

— Защото ние сме дребни риби. Ако Гробарят Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай, здраво сме загазили. Освен това ми се струва, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат.

— А по-точно?

— Не знам — призна той. — Но продължавам да мисля за израза на лицето й, когато посочи към двамата убийци — сякаш ги бе виждала преди.

— Може би — съгласи се Мишката. — И какво от това? Сигурно са стреляли по нейния похитител и не са улучили, а в своето объркване тя е помислила, че са се целили в нея.

— В това е проблемът — рече Мерлин.

— Защо?

— Тези момчета не пропускат — той направи пауза и потърка замислено брадичката си. — Има и още нещо.

— Какво?

— Ловците на глави работят винаги сами. Знаеш ли колко средства ти трябват, за да ги събереш заедно? — Той я погледна разтревожено. — Ако тя е толкова ценна, защо ние не сме чули нищо?