Читать «Гадателката» онлайн - страница 134

— Сигурен съм — съгласи се Ледения. — Но крайният резултат е, че той е мъртъв.

— Нужни са й напътствия, това е всичко.

— И ти ще й ги дадеш, така ли?

— Ще се опитам.

— И какво ще стане, ако тя не се съгласи с това, на което я учиш?

— Трябва само да съм търпелива и да обяснявам, докато разбере — отговори Мишката.

— Децата не се отличават с търпение — изтъкна той. — Повечето от тях просто плачат, малка част чупят разни неща. А това може да разруши цели светове.

— Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.

Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.

— Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. — Той отново млъкна. — Единственото важно нещо в твоя живот.

— Тя никога няма да ме нарани, Карлос.

— Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете — само че тя няма да осъзнава чувствата си. — Той се обърна към Мишката. — Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.

Мишката не отговори.

— И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката — продължи Ледения.

— Защо? Той я боготвори.

— Наричаш това същество „той“ и си му дала име — „Лъжекостенурка“. Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.

— Просто я защитаваше.

— Знам… но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?

— На мен ми изглежда много внимателен и загрижен — отвърна Мишката.

— Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.

— Какво искаш да направя? — попита остро Мишката. — Да ги убия и двамата?

— Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.

Тя го изгледа, без да мигне.

— Труден човек си ти, Карлос.

Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.

— Колко далеч е според тебе? — попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.

— На около седем или осем километра, точно като останалите.

— Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът… Е, имаме време до разсъмване.

— Защо няма да дойде веднага? — попита Мишката.

— Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде — отвърна Ледения. — Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.

После отново погледна към небето.

— Освен това неговият партньор още не е дошъл.