Читать «Гадателката» онлайн - страница 127

Вечното хлапе извади звуковия си пистолет от кобура и провери заряда му.

— Ако продължаваш да си играеш с това нещо, ще вземеш да го деактивираш — подхвърли Ледения. — Нервен ли си, отиди отсреща и пийни едно.

— Отегчен — да, но не и нервен — поправи го убиецът. — Никога преди не съм се срещал с Острието или Гробаря Смит. Ще ми се да видя какво могат.

— Могат да те убият.

— Наистина ли мислиш, че имат шанс да успеят? — В гласа на Вечното хлапе се прокрадна нотка на надежда.

— Всеки има някакъв шанс — обяви безстрастно Ледения. — Тук имаш ли оръжие, си непобедим, докато не се докаже обратното.

Вечното хлапе се усмихна с една от редките си усмивки.

— Никога не съм приемал нещата по този начин.

— Все още си млад — отвърна саркастично Ледения. — Ще се научиш.

Другият се изсмя на забележката, после прибра пистолета в кобура.

— Той е луд — рече Мишката, когато най-накрая спря и седна до Пенелопа.

— Кой? — попита момичето.

— Хлапето. Смята да се изправи срещу някои от най-добрите ловци на глави на Вътрешната граница и в същото време се смее. Не съм го чувала да се смее, откакто го срещнах.

Тя пак стана и започна да кръстосва стаята, после се настани неспокойно на един дървен стол, опита се да седи неподвижно, но скоро започна да се върти и да преплита пръсти.

Внезапно Пенелопа вдигна очи от куклата.

— Те са тук — съобщи тя.

— Къде? — попита Мишката.

— На Убийствен рай. Два кораба, а скоро ще кацне и трети.

— Знам — обади се и Вечното хлапе от вратата. — Видях ги да кацат. На около пет километра са, а може би и на седем-осем… Ето, приземи се и още един.

— Добре, вероятно имаме още около половин час, преди да дойдат тук — обобщи Ледения, оставайки седнал върху масата. — Ако въобще стигнат дотук.

— Какво имаш предвид? — попита Лъжекостенурката.

— За момичето има огромна награда, а тези типове може и да не искат да я делят на десет или дванайсет. Може и да се избият помежду си, преди да стигнат в града.

— Надявам се да грешиш — искрено каза Вечното хлапе.

— Колко кораба ще пристигнат? — попита Мишката.

— Аз знам за още два — отвърна Ледения. — Общо пет ни следваха.

— Още три — поправи го Пенелопа.

Ледения вдигна рамене.

— Трябва да сме пропуснали някой или пък някой е извикал подкрепление.

— По-добре да идват по-бързо — отбеляза Вечното хлапе. — След по-малко от час съвсем ще се стъмни.

— А може би ще изчакат до сутринта — предположи с надежда Мишката.

— Едва ли — отговори Ледения. — До сутринта ще дойдат и другите три кораба. Ще искат да вземат момичето и да изчезнат колкото се може по-бързо.

— Ами тогава да не им улесняваме живота — Мишката се обърна към Пенелопа. — Отиди горе и не се показвай.

— Искам да остана с теб, Мишке — възрази детето.

Жената се обърна към Лъжекостенурката.

— Отиди с нея и пази вратата, ако успеят да се доберат толкова далеч.

Извънземният я погледна учтиво, но нито й отговори, нито се помръдна.