Читать «Гадателката» онлайн - страница 124

— Пусни я да влезе — обади се Ледения, който седеше сам в трапезарията.

Както и старецът преди нея, жената усети нещо в гласа му, което я накара да го послуша.

— Една бира за нея и още един сигниански коняк за мен.

Жената излезе от стаята, а Мишката седна точно срещу него.

— Знаех, че ще дойдеш. Предполагам, че е за добро. Трябва да поговорим.

— Наистина — съгласи се Мишката.

Жената се върна с питиетата.

— Благодаря — Ледения остави няколко банкноти на масата. — А сега ни остави сами.

— Как ще разбера дали искате още нещо?

— Няма да искаме нищо повече.

Пълничката жена се обърна и излезе, без повече да продума.

Мишката се облегна назад и втренчи поглед в Ледения.

— Защо си тук, Карлос?

— Защото съм жаден.

— Знаеш много добре какво имам предвид — озъби се раздразнено тя. — Не си дошъл за наградата и със сигурност не си ни последвал, за да ме спасиш. Така че защо си тук?

— Ти все още не го вярваш, нали? Седиш върху бомба с часовников механизъм и все още не си го разбрала.

— Описваш я като въплъщение на Злото. Но в нея няма дори една зла жилка. Тя е едно малко момиче и аз я обичам.

— Никога не съм казал, че е лоша.

— Ами тогава?

Ледения отпи от чашата си, остави я на масата и срещна погледа на Мишката.

— Където и да отиде тя, умират хора.

— Само хората, които искат да й причинят зло.

— Тя е още дете, Мишке. Като порасне, и нейното разбиране за зло ще се промени. Сега то включва хората, които искат да я разделят от теб, но един ден, и то съвсем скоро, враг ще й е всеки, който се противопоставя на желанията й.

— Глупости.

— Мислиш, че само ловци на глави могат да се спъват по стълби и да си чупят вратовете ли? Мислиш, че някой губернатор на планета не може да се задави, докато обядва, или че Секретарят на Демокрацията не може да се подхлъзне в дъжда?

— Тя никога няма да направи това!

— Защо не?

— Тя е добро и чувствително дете. Не я познаваш така, както аз.

— Никой не я познава както теб — съгласи се Ледения. — Но тя ще убие дори тебе, ако застанеш на пътя й.

— На пътя й? На пътя й към какво?

Той вдигна рамене.

— Не знам. Но първото задължение на силата е да се пази, а първият инстинкт на силните е да изядат слабите.

— Ти си глупак, Карлос!

— Може би.

— Никога не е наранила някого, който пръв не се е опитал да я нарани.

— Никога не е имала такава възможност.

— Има тази възможност сега. Ако тя е това, за което я смяташ, защо не си се задавил със своето питие или не си се свлякъл от сърдечен удар?

— Очевидно има нужда от мен — вероятно за да се изправя срещу ловците на глави — отвърна Ледения без сянка от емоция. — Ето затова трябва да поговорим. — Той се вгледа напрегнато в нея. — Ако само един от ловците на глави успее да я хване, тя ще се превърне в проблем на Демокрацията и им желая късмет с нея… Но ако ти си единствената, която оживее в това меле, добре ще е да започнеш да мислиш как да я убиеш.

— Описваш ми чудовище, а не малко момиче.

— Потенциално чудовище, да — съгласи се Ледения. — Колкото повече чакаш, толкова по-трудно ще се справиш с нея.

— Никога ли не ти е хрумвало, че може да бъде движеща сила на доброто?