Читать «Гадателката» онлайн - страница 117

— Нали ще е чудесно, ако някой ден се върнем тук и го видим пораснало, а аз погаля едно от неговите деца? — възкликна детето.

— Ще се радвам и само да напуснем планетата живи и здрави.

Продължиха да вървят покрай полета от житни растения и захарно цвекло и накрая стигнаха до града.

— Какво ще правим сега, Гадателко? — попита Лъжекостенурката, без да обръща внимание на любопитните погледи, насочени към него от различните сгради.

— Ще чакаме.

— Точно тук ли? — възкликна изненадано Мишката.

— Не — отвърна Пенелопа. — Няма до дойдат веднага.

— Ами тогава нека си наемем стаи. Един душ ще ми се отрази доста добре.

— И на мен — съгласи се малкото момиче, после погледна замислено към куклата си. — А и Мариан е цялата в прах.

Мишката влезе в пансиона. Изглеждаше като фермите на древната Земя: всичко беше от дърво, а подът — застлан с евтина черга вместо с килим. Мебелите бяха тежки и функционални, но не и елегантни. Въпреки че имаше вази с цветя, навсякъде миришеше на мухъл.

Една дъска скръцна под краката й, докато вървеше към регистратурата — проста дървена маса, зад която седеше слаб съсухрен старец.

— За колко даваш стаите си? — попита Мишката.

— Осемдесет кредита на вечер. Сто, ако искаш с баня.

— Бихме искали три стаи, моля. — В помещението влязоха Пенелопа и извънземният. — С баня.

— Имам само две. Твоят зелен приятел ще трябва да измисли нещо друго.

— Ще вземем две тогава — вдигна рамене Мишката. — Малкото момиче и аз ще се настаним в една.

— В този случай имам само една.

— Ако не приемате извънземни, защо просто не сложите табела, която да предупреждава? — попита Мишката.

— Това е първият извънземен, който виждам от почти трийсет години — отговори мъжът. — А давам стаи през последните седемнайсет.

— Тъй като няма никакъв знак, ще вземем две стаи — повтори твърдо Мишката.

— Мога да дам само една.

— Слушай какво, изминахме доста дълъг път и сме уморени и гладни. Искаме две стаи.

— Знам какво искате. Ако продължиш да настояваш, ще се наложи всички да спите в полето.

— Ако ти продължиш да настояваш, ще започнеш да се чудиш как ли изглежда този ваш малък и грозен свят, когато твоята глава вече не е на раменете ти.

Мишката почувства една ръка да я дърпа за ръкава на туниката й.

— Предложи му още пари — прошепна Пенелопа.

— Защо да му предлагам? Не е поставил никакви ограничения.

— Мишке, просто го направи — уморено помоли момичето.

Жената вдигна рамене и отново се обърна към стареца.

— Петстотин кредита за една нощ за две стаи.

— Хиляда — отряза мъжът.

Мишката беше на път да протестира, но Пенелопа стисна ръката й и кимна.

— Добре, хиляда.

— В аванс.

Мишката бръкна дълбоко в чантичката си, където пазеше най-големите си ценности, извади хиляда кредита и ги удари в масата.

— Горе, на втория етаж — посочи старецът към дървената стълба. — Първите две стаи вляво.

— А ключовете ни? — настоя Мишката.

— А багажа ви?

— Не е твоя работа.

Старецът помисли върху думите й, после отвори едно чекмедже и извади два ключа.

— Благодаря — язвително каза Мишката.