Читать «Гадателката» онлайн - страница 107

— Ти си глупачка — отвърна спокойно извънземният.

— Всичко е наред, Мишке — Пенелопа постави ръката си върху нейната. — Лъжекостенурката е мой приятел.

— Въобще не звучи като такъв — заяви Мишката.

— Грешиш — възрази извънземният.

— Тогава предполагам, че ще ми кажеш какво смяташ да правиш с нас — настоя Мишката.

— Ще ви отведа на моя свят, където ще сте в безопасност.

— Като какви — като гости или затворници? Или за тебе двете думи са синоними?

— Ще бъдете гости. Тя е Гадателката. Не можем да я държим като затворник дори и да поискаме.

— И ще можем да си тръгнем, когато си поискаме?

— Ще бъдете свободни да напуснете, когато поискате.

— Тогава защо не ни оставиш на някой човешки свят сега?

— На никой от близките светове няма да сте в безопасност.

Мишката се обърна към момичето.

— Пенелопа?

— Той е прав. Хората на Янки вече ни търсят.

— Добре — Мишката се обърна отново към Лъжекостенурката. — Значи кацаме на твоята планета. И после?

— После се надявам да убедим Гадателката, че сме миролюбива раса, която не причинява никакви злини. Така че когато тя се върне при своите хора, да им внуши да не ни принуждават да се присъединяваме към тяхната Демокрация.

— За Бога, тя е на осем години! — възкликна Мишката. — Никой няма да се вслуша в думите й.

Извънземният я изгледа, но не каза нищо.

— Е? Не си ли съгласен?

— Вече ти казах, че си глупачка — отвърна любезно Лъжекостенурката. — Като го повтарям, само те ядосвам.

Мишката отново се обърна към Пенелопа.

— Абсолютно сигурна ли си, че това същество е наш приятел?

— Аз съм неин приятел — обади се Лъжекостенурката. — Нямам причина да ти желая злото, но не ме е грижа за теб, както и теб не те е грижа за мен.

— Той ни спаси, нали? — намеси се и Пенелопа.

— Не съм той, Гадателко — прекъсна я извънземният. — Но можеш да ме третираш като мъж, ако ти харесва.

— Няма значение — отвърна момичето. — Ти си ми приятел и това е най-важното.

— Какво правеше на Калиопа, щом не си чакал Пенелопа? — попита Мишката.

— Чаках Пенелопа — отговори Лъжливата костенурка.

— Май каза, че не си знаел за нашето пристигане на Калиопа — остро натякна Мишката.

— Така е.

— Тогава как си ни очаквал?

— Корабът ми се повреди близо до системата на Калиопа и бях принуден да кацна там, за да направя ремонта. Тъй като нашите пари не вървят на Калиопа, наложи се да си намеря работа, за да платя.

— Сега работи добре, а и никой не се опита да ни спре. Очевидно си платил за ремонта, преди да ни срещнеш.

— Вярно е — съгласи се извънземният, — но трябваше да платя и за подслон и храна. Щях да събера необходимата сума утре.

— И какво общо има това с очакването на Пенелопа?

— За мен е очевидно, че Гадателката е уредила да кацна на Калиопа и да остана там, докато мога да й бъда полезен.

— Това е абсурдно — възкликна Мишката. — Та тя дори не знаеше кой си ти и къде ще бъдеш.

— Попитай я.

— Пенелопа — Мишката се обърна към малкото момиче и я погледна въпросително, — истината ли казва?