Читать «Гадателката» онлайн - страница 105

— А трябва, защото освен това зная, че ти допусна сериозна грешка.

— О? И каква е тя?

— Не можеш да докосваш Гадателката без нейно разрешение.

— Ти знаеш ли с кого разговаряш? — извика Янки.

— Да — отвърна невъзмутимо извънземният. — С един мъж, който трябва повече да внимава как се държи.

И тогава, все така спокойно и невъзмутимо, извънземният изведнъж извади оръжие от тип, абсолютно непознат на Мишката. Насочи го към пирата, чу се едва доловим звук и Главореза Янки падна мъртъв на земята.

Извънземният протегна ръка на Пенелопа.

— Ела с мен, Гадателко — каза нежно той. — Очаквах те.

Момичето се вгледа в грозното му лице и се усмихна щастливо.

— Моят приятел — въздъхна тя.

Четвърта част

КНИГА НА ЛЪЖЕКОСТЕНУРКАТА

25

Приличаше на влечуго, но истината бе, че не бе нито влечуго, нито някоя друга форма на живот, която Мишката познаваше. Силните му крайници и набито тяло изглеждаха мъжествени, но съществото не притежаваше пол или поне не по начина, по който го разбираха хората. Уби Главореза Янки съвсем хладнокръвно, но иначе поведението му беше учтиво и любезно, а спрямо Пенелопа дори почтително.

Името му бе непроизносимо, затова Мишката, като огледа зелените му люспи, сивата гърбица, мека човка и очи с двойни клепачи, реши да го нарече Лъжекостенурката. То нито одобри, нито се възпротиви, но отговаряше на името, а именно това бе най-важното.

Тъй като оръжието му не издаде силен звук и не привлече вниманието, то просто извика лекар, когато пиратът падна, и в създалата се суматоха Лъжекостенурката търпеливо изчака Пенелопа да вземе Мариан от фургона, хвана я за ръката и спокойно я изведе през вратата на карнавала. Мишката грабна парите от касичката си и ги последва до изхода. Там те взеха едно влакче до космодрума и се качиха направо в кораба на Лъжекостенурката.

Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.

— Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония — съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши — расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.

— Нямам храна, подходяща за хора — продължи извънземният.

— Значи не си ни очаквал? — попита Мишката.

— Не.

— Тогава защо ни помогна?

— Тя е Гадателката.

Мишката се намръщи.

— Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?

— Моята религия е личен въпрос — отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.

— Тогава трябва да повторя въпроса си — Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. — Защо ни помогна?

Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.