Читать «Гадателката» онлайн - страница 108

Пенелопа се размърда неловко върху стола си.

— Донякъде — рече накрая тя.

26

Мишката се вгледа напрегнато в Пенелопа.

— Какво означава това: донякъде? — попита накрая.

— Знаех, че на планетата има един добър човек и че той е наш приятел. Исках да остане там, докато го срещнем — тя млъкна и се опита да подреди мислите си. — Не знаех, че е Лъжекостенурката или как изглежда, но допусках, че не е човек. И по някакъв начин си помислих, че ще е в Нов Гомор, а когато отидохме там, знаех, че ще е на карнавала.

— Но той работеше два дни точно срещу нас, а ти не го позна.

— Нямахме нужда от него преди идването на Главореза Янки.

— Но нямаш нищо общо с негово спиране на Калиопа?

— Така мисля — отговори Пенелопа.

— Не знаеш ли?

Малкото момиче поклати глава.

— В главата ми има толкова странни картини. Не мога да разбера повечето от тях.

— Гадателката расте, а с нея растат и силите й — намеси се съществото. — А тя ще расте в мир и спокойствие на моята планета… — Обърна се към Пенелопа. — Ако поиска.

— А ако не поиска? — попита Мишката.

— Ще е хубаво да не ни преследват повече — обади се малкото момиче.

— Нека първо да видим какъв е неговият свят, преди да правим дългосрочни планове — отвърна скептично Мишката.

— Това е кислороден свят с много ниско ниво на замърсяване и гравитация, малко по-висока от вашата — обясни Лъжекостенурката. — Моретата са зелени, тревата е в златисто наситени цветове, планините са високи и величествени, със снежни върхове. Повечето от нашата фауна е изчезнала, но сме направили огромни резервати за оставащите видове. Така че се надяваме някой ден да населим планетата с техните потомци.

— Как се нарича вашия свят? — попита Мишката.

Лъжекостенурката изговори непроизносима чужда дума.

— На вашия език — продължи той — ще се преведе като Лятно злато. — После добави замислено: — Това е най-красивото място в цялата галактика.

— Щом е толкова красиво, какво правеше на твоя кораб на светлинни години от нея?

— Търсех Гадателката — отговори спокойно Лъжекостенурката.

— Как въобще разбра, че съществува Гадателка, която да търсиш? — поиска да узнае Мишката.

— До нас стигна слух, че човешко дете притежава силата да предвижда бъдещето и че заедно с придружителката си са на свобода на Вътрешната граница. По-нататъшните проучвания откриха, че се казва Пенелопа Бейли и че за последен път е забелязано в компанията на известен комарджия, познат под името Краля на залаганията… Знаехме, че правителства и могъщи хора ще търсят момичето за свои цели, така че решихме да я открием първи.

— Галактиката е доста голяма — отбеляза Мишката. — Как очакваше, че ще я намериш само с тази информация?

— Не очаквах.

— Не мисля, че разбирам.

— Очаквах тя да открие мен.

— Защо? — попита изненадана Мишката.

— Защото аз единствен от всички, които я търсят, не искам да й причиня нищо лошо.

— И очакваше да те открие само заради добрата ти воля и нищо друго? Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувала.

— Но въпреки това тя ме откри, нали? — отвърна меко извънземният.

Мишката не каза нито дума в отговор.