Читать «Клиентът» онлайн - страница 8

— Стана! Стана! — възторжено изрева непознатият, докато Марк се свиваше на седалката, притискайки ушите си с длани.

Щом чу гърмежа, Рики зарови лице в тревата. Беше стигнал на три метра от колата, когато чу пукот, последван от писъка на Марк. Дебелият мъж нададе рев и Рики отново се напишка. Затвори очи и вкопчи юмручета в плевелите. Стомахът му се свиваше на топка, сърцето му биеше бясно и цяла минута след гърмежа хлапето не посмя да мръдне. Плачеше за брат си, който вече беше мъртъв, застрелян от лудия човек.

— Стига си циврил, дявол да те вземе! Писна ми от твоя рев!

Марк впи пръсти в коленете си и се помъчи да спре. Главата му бучеше, устата му бе пресъхнала. Пъхна длани между краката си и се прегърби. Трябваше да престане с плача и да измисли нещо. Веднъж бе гледал по телевизията как някакъв смахнат искаше да скочи от покрива, но един готин полицай взе да му говори спокойно и продължи да бъбри, додето шантавият почна да отговаря… и накрая, разбира се, не скочи. Марк предпазливо подуши въздуха и запита:

— Защо правите това?

— Защото искам да умра — спокойно обясни мъжът.

— Защо? — отново запита момчето, гледайки мъничката, съвършено кръгла дупчица в стъклото.

— Ами вие, дечурлигата, защо все задавате въпроси?

— Защото сме малки — отвърна Марк и едва чу собствения си глас. — Защо искате да умрете?

— Слушай, малчо, след пет минути ще умрем, нали така? Само двамката, мой човек. Отиваме да видим вълшебника. — Непознатият отпи солидна глътка от почти изпразненото шише. — Усещам газовете, малчо. Ти усещаш ли ги? Най-после.

През пропуканото стъкло Марк зърна в страничното огледало как тревата се люшна. Фигурката на Рики се мярна за миг и изчезна в храстите под дървото. Марк затвори очи и отправи безмълвна молитва към Бога.

— Право да ти кажа, малчо, радвам се, че си тук. Никой не иска да умира сам. Как ти е името?

— Марк.

— Марк чий?

— Марк Суей. — Ако говореше непрестанно, може би лудият нямаше да скочи. — А вашето как е?

— Джероум. Но можеш да ми викаш Роуми. Тъй ме наричат приятелите, пък ние двамката вече сме си свои хора, нали? А сега край на въпросите, разбрахме ли се?

— Защо искаш да умреш, Роуми?

— Край на въпросите, казах. Усещаш ли газовете, Марк?

— Не знам.

— Скоро ще ги усетиш. Кажи си молитвата, додето е време. — Роуми безгрижно се отпусна на седалката и облегна назад шишкавата си глава. — Остават около пет минути, Марк, нямаш ли някакво последно желание?

Бутилката беше в дясната му ръка, пистолетът в лявата.

— Да, искам да знам защо нравиш това — рече Марк, като се озърташе към огледалото с надеждата отново да зърне братчето си. Предпазливо вдъхна през носа, но не усети мирис на изгорели газове. Навярно Рики бе махнал маркуча.

— Защото съм луд, разбираш ли, просто един смахнат адвокат. Побъркаха ме, Марк. На колко си години?

— На единайсет.

— Пил ли си уиски?

— Не — искрено отвърна Марк.

Изведнъж шишето изникна пред лицето му и той го пое.