Читать «Клиентът» онлайн - страница 6

Пламналото, обезумяло лице висеше само на сантиметри от него. Очите бяха зачервени и влажни. От носа и брадата капеха лиги.

— Копеле ситно — изръмжа мъжът през зъби.

След като момчето прекрати всякакви опити за съпротива и покорно остана да лежи върху багажника, адвокатът натъпка маркуча в ауспуха, после сграбчи Марк за яката и го помъкна през плевелите към отворената лява врата. Тласна хлапето върху черната кожена седалка и го натика навътре.

Марк се вкопчи в дръжката на отсрещната врата и отчаяно затърси къде е блокировката, но в това време непознатият се тръшна до него. Той захлопна вратата и кресна:

— Не пипай!

Заповедта бе придружена от жестока плесница с опакото на ръката по лявото око.

Марк изкрещя от болка, хвана се за очите и замаяно се прегъна напред. Сега вече плачеше. Носът го болеше адски, а устата — още повече. Виеше му се свят. Усещаше вкус на кръв. Чуваше как мъжът до него бръщолеви и хълца. Долавяше мирис на уиски и с дясното око виждаше коленете на мръсните си джинси. Лявото вече се подуваше. Всичко изглеждаше размазано.

Дебелият адвокат пак навири шишето и впи поглед в Марк, който трепереше като лист.

— Престани да ревеш — изръмжа той.

Марк облиза устни и преглътна кръвта. Разтри подутината над окото и се помъчи да диша дълбоко, продължавайки да се взира в джинсите си. Непознатият пак му кресна да не реве и момчето опита да се подчини.

Двигателят работеше на празен ход. Колата беше грамадна, тежка и тиха, но Марк отчетливо чуваше как нейде далече отпред машината бучи едва доловимо. Бавно завъртя глава и се вгледа в маркуча, който се провираше през прозорчето зад шофьора като разгневена змия, готова да нападне от засада. Дебелият мъж се разсмя.

— Мисля, че ще трябва да умрем заедно — заяви внезапно той съвършено спокойно.

Лявото око на Марк продължаваше да се подува.

Момчето завъртя рамене и се втренчи в мъжа, който отблизо изглеждаше огромен. Имаше топчесто лице и рошава брада, а кръвясалите му очи горяха като очите на демон сред мрак. Марк отново се разплака.

— Моля ви се, пуснете ме — едва избъбри той с разтреперани устни.

Шофьорът вирна шишето и отпи солидна глътка. После се навъси и млясна.

— Съжалявам, малкия. Що ти трябваше да се правиш на хитър, да си пъхаш сополивия нос в чужди работи, а? Е, като е тъй, май ще трябва да умрем заедно. Нали? Само двамката, мой човек. Потегляме към страната Ла-ла-ландия. Да видим вълшебника. Приятни сънища, малчо.

Марк подуши въздуха, сетне забеляза пистолета на седалката помежду им. Бързо извърна глава, после пак погледна оръжието, докато мъжът отпиваше поредната глътка от шишето.

— Пистолета ли искаш? — запита непознатият.

— Не, сър.

— Защо го гледаш тогава?

— Няма такава работа.

— Не ме будалкай, малкия, инак ще те претрепя. Луд съм за връзване, знаеш, и ще ти видя сметката. — Говореше спокойно, макар че по бузите му капеха сълзи. Дишаше дълбоко и равномерно. — Освен това, малчо, щом ще ставаме другарчета, не бива да ме лъжеш. Знаеш ли колко е важно да си честен? Казвай сега, искаш ли пистолета?